Nov 19, 2007, 3:55 PM

Сълзи

  Prose » Others
1.5K 0 0
1 min reading
 

Пътят бе прашен и пуст...

Добре познатият, вечният път...

От време на време някоя кола профучаваше,

прахолякът се разнасяше, но после прахът пак се разполагаше удобно върху нагорещения асфалт.

Капеха сълзи... Безброй съзли...

Коя от коя по-прозрачни...

Коя от коя по-измъчени се отронваха, за да направят място за следващата сълза...

Сълзи...

Изстрадали... Предадени... Самотни...

Топлата пепел ги поглъщаше и от тях не оставаше и следа...

Но идваха нови, и нови...

Порой от сълзи...

Сезоните се сменяха...

Есента ги разпиляваше по пътя...

Зимата ги правеше на ледени кристали и с цялата си циничност от тежките сълзи си правеше бляскави кристали...

Пролетта пък ги размиваше с уханните си дъждове...

И лятото отново ги прикриваше в горещата си пепел...

Но те бяха вечни...

Сълзи, сълзи...

Излъгани, предадени, болезнени...

Сълзи! Безброй сълзи...

Очите бяха уморени...

Сълзите също...

Но се стичаха без край...

Сълза, тупнала на пътя,

се равняваше на рана във сърцето...

Но сълзите бяха все тъй безчет!

Нима едно сърце, мъничко и нежно,

е толкова ранено?

Толкова пробито от думи, арогантност, злоба, гняв и самота!?

От човешката природа?!

Тихо... Тихо... От нийде звук, от нийде стон...

Само се чува глухото "Кап, кап..."

Сърцето млъква... Душата плаче безмълвно...

А сълзите продължават да мият

мръсния път на човешката душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...