Умря най-после бай Иван…
Кой бай Иван ли?
Тук авторът запъна. Ха сега де – как да го опише ясно, точно, кратко и въздействащо? То всичко е лесно, освен краткостта. Защото за бай Иван трябва – няма как, трябва! – да се използват всички глаголи и описания , изобразяващи… Меко казано – гадост…
За бай Иван може много да се говори. И почти нищо пред възпитани и културни хора. Или поне не с думи, влизащи в речника им.
Но да опитаме така – със заобиколки. Лъжец, измамник, клеветник, крадец, мошеник, наглец, простак, циничен, безогледен…
Не, не… Не става – трябва всички отрицателни епитети и сравнения да вземе човек. Плюс няколко топчета хартия. Един лист не би стигнал. Пък и даже той би почервенял от портрета на бай Иван…
И би се сгърчил от яд и мъка…
Ето защо селото празнуваше, когато се разнесе вестта за края му. Настъпил нейде в големия град, казваха. Едни говореха, че бил застрелян от измамен съпруг, други – че бил блъснат при опит да открадне луксозен автомобил, трети разправяха как наси ...