Тайнството
Много ми е трудно да приема реалността на съществуването. Сякаш то не притежава необходимата доза плътност, за да ме накара да повярвам в него. Случващото се около мен, независимо дали е едно шествие, което наблюдавам отстрани, или е поток, в който съм потопен и увлечен от движението му, не ме убеждава в собственото ми съществуване, нито в това на другите. И така аз отбягвах всичко, което активно се опитваше да ме вплита в обкръжаващото ме, защото просто я нямаше мотивацията за обвързване с него. Не може един призрак да търси начини да стане реален, след като има усещането, че е изтъкан единствено от имагинерност. Приех живота като блъф и колкото и странно да звучи привикнах към неговата илюзорност. С една дума играех добре ролята си пред останалите холограми. Изпитвах през цялото време вътрешната убеденост, че те също подозират какво са, но от страх да приемат това свое разкритие участваха в един всеобщ театър на абсурда. Страхът, че не си реален, а си сбор от призрачни маски, е чудовищен страх. И какво би се случило, ако призракът умре? Трябва ли той да изпитва страх от тази си смърт? Защото какво следва след нея? - Нима не нова призрачност?! И така докога...? Докога...?!!!!!!!!!!! Чаках тази комедия да свърши, макар че може ли да има край нещо, което не е реално? Всяка дейност ми изглеждаше нелепа и абсурдна. Затова избягвах да се захващам с каквото и да е. И така животът ми си изтече. Липсваше само кучето, което да излае и петелът, който да пропее на виделина, за да е свършекът автентичен и сякаш взет от селски пейзаж. С една дума бях пътник, застанал на пуст перон и очакващ появата на влака. Влакът, който да го отведе не знам къде по причина на не знам защо. И точно тогава се появи Тя. Малка, крехка, невинна и толкова млада. Изникна от самото нищо, за да ми каже - остани! Аз се нуждая от теб. Сякаш беше мистична Пратеница от нещо отвъдно. От Бъдещето. Повярвах й и останах. От този миг станахме двама скитници в една безкрайна и опожарена земя, населена с тях - призраците. Прииска ми се да я защитя от този зловещ свят. И с всеки изминал ден любовта ми към нея растеше. Когато ме прегръщаше, все едно ми казваше безмълвно - моля те помогни ми. Дойдох да те спася, но и аз самата се нуждая от спасение. Скитахме из прерията - прерията на глутницата сенки с протяжен вой. И техните челюсти тракаха картечно навсякъде около нас. Сякаш бяхме преживели трета световна война и бяхме останали единствените живи човешки същества. Бродещи по своите непредсказуеми траектории, хванати ръка за ръка.
Да я спася, но как? Кажете ми - как? И какво означава "спасение"? Може би сме две невзрачни жаби попаднали в каца с мляко и давещи се в нея. Да ритаме с крака тогава, докато избием буца масло и стъпили на неговата твърд да избягаме от кацата.
Гледам я - малка, фина, крехка и уплашена. С големи и красиви очи. С финес неприсъщ на човешките същества. И любовта ми към нея продължава да расте. Тя е единственото ми доказателство, че вече не съм призрак. Но дали аз съм за нея аналогичното доказателство? Каквото и да се случи с нас, убеден съм, че срещата ни не беше случайна. Беше съдбовна, ако е прието да се говори за съдба при призраците и холограмите. Настъпи най-малко вероятното събитие. А когато това се случи, законите за големите числа губят своя смисъл и изгрява часът на Тайнството. Тайнството, което ни осмисля в един взаимен поглед на привличане!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Написана е най- съкровената истина ! Достигнал до съвършенството на човешкото прозрение! Казвам Браво!
-
"Много ми е трудно да приема реалността на съществуването. Сякаш то не притежава необходимата доза плътност, за да ме накара да повярвам в него."
Много близко и много истинско...Като те чета имам чувството, че съм срещнала себеподобен извънземен!
И за тайнството....в него е магията за оставане!
Аплодирам творбата ти! -
Уловил си неуловимото. Чувството което владее духа когато е над нещата и на границата между тях... Поздравления!
-
Трудно ми е да преценя кое въздейства повече - елегантното перо или чувствителността на автора. На когото мога само да благодаря, че посвещава в Тайнството.
-
Жабките в каймака на Хорхе Букай определно не са холограмни, но за млякото - не знам
Тайнствата са на тънката граница между имагинерното възприятие и призрачното усещане, което предизвикват човешките илюзии... е няма как да не те е страх! Там Господ е давал, давал... и създавал... За любовта - химията понякога знае повече за нея, отколкото ние всички вкупом заедно... Поздрави за размишленията, които предизвика в мен и съм абсолютно съгласна, че няма нищо случайно! Определно, препоръчвам! -
Красива творба!Поздравления, Младене!
-
Вървим обречени на любовта по пътя на изпитанията,за да стигнем пред портала на ново измерение. И всеки знак е тайнство и посока.
Така е Младен, всеки е с кодирана посока!
Поздравления,за изповяданото! -
Дори в Неизвестното се появява точно това, което ни е необходимо! И тогава разбираш, че има смисъл...Поздравления, много оригинално поднесен разказ за "Тайнството"!
-
Човекът винаги се е страхувал от неизвестното, за това и винаги се е стремял и продължава да търси и изучава невидимото, защото за видимото не се говори! (в основата на повечето древноиндийски философии)
И това, че сам за себе си Човек е тайнство и се търси и преоткрива непрекъснато, е едно от най-големите чудеса на света
Мн ми хареса! -
Винаги ме е вълнувала темата "Тайнство", защото осъзнавам, че зад това което виждат очите ни се простира нещо свръх различно от всички човешки представи, взети заедно! Прочетох с удоволствие и внимание! Поздравявам те, Младене!
-
Гениално!!!
-
Сега още повече ми се изясни защо обожавам филма "Матрицата". Докато го гледах така и не можех да взема страна, но винаги се чувствах рамо до рамо с главните герои... Значи бях тях и те бяха мен. Аз съм човешко същество. Човекът е човек, с всичките му минуси( несъвършенства) и всички плюсове ( копнежи за съвършенство)...Дали сме машини от жива материя с дух, или нещо, което не можем да си обясним...все пак грижата и обичта един към друг ни правят едно творение без което Светът ще е немислимо сив. Благодаря за редовете ти с размисли за Творение и същност, Младен!
-
Впечатляващ, направо изумяващ разказ и толкова красиво написан... Поздравления, Младен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
