Елка и Йоан израстнаха в два съседски двора – две млади фиданки. Всеки заради другия живееше. Бяха неразделни в игрите и в пакостите. Родителите им се споминаха изведнъж. Децата трудно разбираха небесния план за живота си, но продължаваха да се държат за ръце. Смятаха, че приятелството им, ще ги крепи на крака, въпреки несполуките.
Малко след това, далечен роднина на Елка ги откара в сиропиталището в съседното село. Не погледна в лицата им, а двамата приличаха на оклюмали и осланени ябълки. Момчето и момичето познаха глада и сиромашията от рано, но винаги единия се опитваше да окуражава другия.
- Йоане, все един ден нещата ще са инак... ще сме аз и ти, в стая, варосана до снежно, с лампа на тавана и малка икона над огнището... – развеселяваше се понякога Елка.
- А отблясъкът на слънцето ще прави зайчета по лицата ни... – размечтаваше се Йоан.
- Така ще бъде! – стискаше успокоително ръката му Елка и се сгушваше на рамото му.
Няколко години по-късно, Елка и Йоан сбъднаха простата на пръв ...