azura_luna (Петя Стефанова)
154 7196
6.12.2020 г., 17:48 ч.

Така ще бъде! 

  Проза » Разкази
641 0 16
3 мин за четене

Елка и Йоан израстнаха в два съседски двора – две млади фиданки. Всеки заради другия живееше. Бяха неразделни в игрите и в пакостите. Родителите им се споминаха изведнъж. Децата трудно разбираха небесния план за живота си, но продължаваха да се държат за ръце. Смятаха, че приятелството им, ще ги крепи на крака, въпреки несполуките.

Малко след това, далечен роднина на Елка ги откара в сиропиталището в съседното село. Не погледна в лицата им, а двамата приличаха на оклюмали и осланени ябълки. Момчето и момичето познаха глада и сиромашията от рано, но винаги единия се опитваше да окуражава другия.

- Йоане, все един ден нещата ще са инак... ще сме аз и ти, в стая, варосана до снежно, с лампа на тавана и малка икона над огнището... – развеселяваше се понякога Елка.

- А отблясъкът на слънцето ще прави зайчета по лицата ни... – размечтаваше се Йоан.

- Така ще бъде! – стискаше успокоително ръката му Елка и се сгушваше на рамото му.

Няколко години по-късно, Елка и Йоан сбъднаха простата на пръв поглед мечта. Заживяха под един покрив като съпрузи. Старият поп Койчо благослови обичта им от детинство, когато изтекоха Мръсните дни. Живееха в мир и разбирателство. Елка въртеше къщната работа, а Йоан обработваше земята. Щастие и смирение имаха, но дванадесет години рожба не им се роди.

-Елке, когато двамата се обикнахме бяхме две сирачета, нищо си нямахме! Сега всичко имаме, но рожба не добиваме... Ще отида в града, билки да купя, па дано се сдобием с чедо. – съобщи един ден Йоан.

- Не ходи, Йоане в града, а да отидем в Рилския манастир, да се поклоним и да се помолим. Да боядисаме нова стая вкъщи и на светец да я наречем, пък дано се сдобием с рожба.

Речено - сторено, тръгнаха на път двамата съпрузи. Преминаха покрай широко поле и дъбова гора, но на пътя им се изпречи змия. Конят се подплаши и без малко да обърне каруцата със съпрузите. Елка се престраши и се примоли с тих глас:

- Змиичке сестро, и ти си божа твар! Махни се от пътя ни, пусни ни да минем! Ще идем в Рилския манастрир да се поклоним и стая ще боядисаме за светия, пък и теб ще споменем, че дано се сдобием с детенце.

Змията отвърна тихо с човешки глас:

- Не бой се, Елке! Слез от каруцата, сестро и си простри кърпата на земята.

Престаши се Елка и слезе от каруцата. Отвърза забрадката си и я простря на земята, както и нареди змията. Люспестата твар изплю в престилката розово цветче и издума:

- Затова, че от малки все праведно живеете, ви дарявам разковниче. Когато се поклоните в Рилския манастир и боядисате стая за светия, пийте и двамата от тази билка и ще се сдобиете с чедо.

- Така ще бъде! – обещали съпрузите и се сбогували със змията.

По Коледа, малката им варосана до снежно стая се изпълни с глъч. Огънят в огнището радостно припука. Богородица погали с очи младенецът на Елка и Йоан. Страните на съпрузите аленееха като ябълки, а отблясъкът на слънцето, бе изрисувал зайчета през заснеженото стъкло...

© Петя Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??