Jul 22, 2014, 11:19 PM

Танц с огъня

950 0 3
2 min reading

    - Глаад - ни са! Глаад - ни са! О - ля! О - ля!  - Чуваха се скандирания, но огньовете, които танцуваха около нея не ù позволяваха да види скандиращите. Какво ли бе това място? Как се бе озовала тук? Усети кокалеста ръка с дълги пръсти по тила си, болка от одраскване от дълъг крив нокът преди разкъсването на ефирната рокля, в която беше облечена. Беше като в транс. Имаше чувството, че става нещо нередно и опасно за нея, но нямаше сили да го предотврати. Интуитивно затвори очи, не че можеше да се види нещо. Усети сребърния  ръб на чаша поднесена до устните ù. Почти машинално отпи от гъста течност със солено-метален вкус. Тя премина по цялото ù тяло и премахна страха ù. Спокойствието и доверието, които издишваше вече, изгаряха ноздрите ù. Силни ръце я вдигнаха и хвърлиха нагоре. Полет и падане. Болка! Острите връхчета на стотици гвоздеи пробиха кожата на гърба ù след неуспеха ù да стегне мускулатурата на тялото си, както бе гледала по телевизията, че правят йогите. Скандиранията продължаваха. Кои бяха тези хора и какво искаха от нея? “Глад - ни са, глад - ни са...“ Кои бяха гладни и за какво? А гвоздеите един по един оживяваха. Превръщаха се в хищни малки червейчета, които се хранеха с плътта ù и се смееха щастливо. Неловка ситуация. Тя ги наблюдаваше отстрани. Колко странно? Собственото ù тяло изчезваше пред очите ù, а на нея ù бе все едно.  Дори изпитваше задоволство от факта, че е полезна.

- Ще танцуваш ли с мен? - Попита един от огньовете. Танц с огъня! Определено съм си изгубила разсъдъка, помисли Оля, но отражението, което видя в очите му я накара да се погледне и да види, че душата ù, че самата тя се бе превърнала в огън, като тези около нея. 

- Защо не – отвърна и затанцува. Целувката му опари ръката ù, в знак на благодарност за танца, а Оля се усмихваше...

 

- Оляяяяя! Детето ми е вътре! Детето мииии!

- Огнеборците са там, госпожо! Тръгвай! – извика докторът на шофьора на линейката.

 

- Има ли жертви? Колко хора е имало в къщата? Как е станало? – Питаха журналистите.

- Да. Майка и дъщеря са били. Тече разследване. Най-вероятно късо съединение. За жалост не спасихме момичето.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...