14 min reading
- Малко закъснях, извинявай! – оправда се леко почервеняла Ели.
- Съвсем навреме дойде – каза Вики.
- Това е може би един от последните слънчеви дни преди да дойде лютата зима и прехласната по прекрасния ден се забавих.
- Никакъв проблем. Ела, Ели. Искам да те прегърна. Толкова време не сме се виждали. Домъчня ми за теб – каза Вики.
- И на мен за теб, Вики. Доста дълго време мина. Изглеждаш чудесно.
- И ти също - Вики побърза да върне комплимента. - Къде ще седнем? – попита Вики.
- Помниш ли онази църква в центъра, където хората оставят своите желания. Аз написах своето и искам да го оставя - каза Ели.
- Ти сериозно ли вярваш, че желание, написано на хвърчащо листче ще се сбъдне? Не говориш сериозно. Вече сме големи. Но хайде, тогава да вървим, много сме близко. После ще ми разказваш всичко – каза малко подигравателно Вики.
До църквата ги делеше само една пресечка. Прегърнати, радвайки се на тази дългоочаквана среща двете приятелки се озоваха на прага на църквата.
- Ето го моето желани ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up