Снегът заваля. Снежинките леко и плавно се сипеха от небето. Покриваха всичко. А света ставаше по-бял и по-чист. Въпреки праха на големия град със снега София определено се освежи. Той не спря хората да излизат за малко, но ги накара да ползват повече градския транспорт, с което се подобри въздуха. Въпреки комините, които все повече и повече бълваха черен дим и пушек, със снега чистотата се усещаше. Студеният въздух бе приятен и чист. Утре вечер бе Бъдни вечер, и хората въпреки снега пъплеха напред, назад. Избираха подаръци, пазаруваха храна. Това бе празника, който всички обичаха. Но той не значеше нищо за малкия Тошко. За него беше поредния ден. Той стана от леглото си в студената си стая. Прозя се шумно, а от устата му излизаше студена пара. Облече се дебело със стария си извехтял зелен пуловер и скъсаните дънки. Отиде до прозореца видя снежинките как валят. През отражението на стъклото се видя малката му плаха усмивка. Погледна будилника си стар и вехт може би принадлежал на баба м ...