Александра изми чиниите, сгъна покривката и погледна часовника - имаше десет минути до началото на предаването. Отиде в другата стая и погледна Сашко - спеше спокойно и най-важното - дишаше... Опита се да изброи колко вдишвания прави за минута, но се отказа... Всичко изглеждаше наред (поне засега). Върна се в кухнята и включи телевизора. Говорителката се усмихваше и говореше за общочовешките неща в живота.
- А сега ще говорим по темата, която постави в писмото си миналия път нашата зрителка от Ловеч г-жа Александра Атанасова. Припомням ви съдържанието на писмото и акцентувам, че тя не иска от вас финансова помощ, а съвети с практическо значение как по-бързо да напусне страната и да се засели в Германия, където детето ú ще има шанс да оживее.
Александра слушаше разсеяно и мислите я връщаха далеч в не толкова далечната 98-ма, когато Сашко направи първия си пристъп. Посиня, свлече се, и тя, колкото и да беше изплашена, започна да му прави изкуствено дишане и докато дойде линейката имаше ч ...