Беше изморен. И отчасти отегчен. С една ръка свали очилата с приличен диоптър, а с другата започна да масажира слепоочията, челото и очите си. Взирането в толкова много монитори го затрудняваше. Трябваше непрекъснато да ги наблюдава, контролира и при необходимост да се намесва в някой сесии. Отдавна се беше простил с атлетичната фигура и острото зрение. Нуждаеше се от лазерна корекция, от някакви тренировки и колкото и неприятно да звучеше, да се запише поне за една смяна в „дебелариума”. Ама кога? Когааа?! Тия непрекъснато висяха в мрежата. Било с компютри, било с телефони.
...Загледа се в един от контролните монитори, разделени на две. На всяка от половинките се виждаха екраните на участващите в чата. Май ситуацията изискваше намесата му.
Трябваше субпространнствено да прехвърли чиповете. Нямаше вече стрели... Ех, какви времена бяха... носиш се волно из въздуха, присядаш на някой клон и с дяволита усмивка опъваш тетивата. Беше невероятно преживяване да видиш изписано върху лицата на ...