Тя и Той
Тя и Той
По средата на алеята като антична статуя изправяше снагата си хубава жена.
Беше се облякла в цветовете на тъгата. На вратлето ѝ късче небе безоблачно
потрепваше от топлия полъх на вятъра. Тя напрегнато очакваше него.
"Любовта ни пресъхна и потъна в пясъците на ежедневието... Как и защо?" - жената се оглеждаше като жадна животинка сред коритото на отдавна пресъхнала река. А наоколо по алеите, насядала направо по пейките, по бордюрите и по тревата, бе пълно с любов. И хората пиеха от нея с нескрита радост.
- Бях невнимателен! Сърцето ми се беше препълнило от обич и копнеж към тебе.
Поставих го несигурен отпреде ти. И дали защото се вълнуваше и ръцете ти
трепереха, но ти, несръчната, го пое рязко. После капчици от моята обич полетяха към бялата ти рокля. - Тя позна гласа му и се извърна.
- В яда си изля останалите обич, нежност и страст направо на пода и се зае
с роклята си. А аз стоях пред тебе като обрана лозница. И сега такъв стоя, само че
листата на лозницата пожълтяха и някой ден ще изсъхнат.
Кървавочервените гроздови зърна, от които правех виното, са само спомен за мен.
Тя се пресегна и грижовно го погали.
- Да, жадна съм! Да, пие ми се от теб и затова ще те плевя и окопавам. Ще те
поливам със сълзите си. Търпелива ще чакам плодовете отново да узреят. И ако чужда женска ръка ги откъсне... Аз... ще оближа напуканите си устни и ще се скрия в лозето. И пак ще те плевя и окопавам. И сълзите си няма да пестя, та да могат гроздовете узреят. Защото обичам виното, направено от нежност, страст и топлина.
СО11062014СФ
© Свободей Огражденец All rights reserved.
