– Родила съм звяр, Боже, чудовище съм родила… Все знаех, че те бие, миличка, но чак това… Може да лъжете другите, но зная – никой не те е нападал, той те е пребил, кучето му с куче! Виновна съм, че съм му майка, да съм знаела да не го раждам!
– Стига, не си виновна – майките не избират кого да родят, децата сами търсят кой да ги роди…, но няма да ме разбереш… Лоша, тежка Душа е избрала теб по знайни само за нея причини – каза Разметаница на свекърва си, докато тя ù помагаше да се съблече, за да влезе в банята. Антон бе разбрал, че няма как да ходи на работа и да се „грижи” за нея, а знаеше по-добре от нея самата, че тя не може да се държи на краката си и бе позволил на майка си да идва в дома им отново.
Всяко помръдване бе адска болка, но тя не бе готова за силния спазъм в корема, когато вдигна ръце да съблече фланелката си и извика, сгърчи се, а това което видя, не бе за гледане – един синьо-черен спихнат балон стоеше в центъра на тялото и като мишена за дартс – мина през ума ù - да, ...