Умората се бе натрупала вследствие на допълнителните смени, които бе поел. – бе се наложило да замести свой болен колега. Затова сега стажантът Джордж Симънс се чувстваше като парцал. От време на време му се завиваше свят, съзнанието му заплашваше да се самоизключи. На всичкото отгоре предната нощ се бе будил през час заради зъбобол. Сякаш някаква злобна сила се опитваше да изцеди последните му сили.
Вървеше по болничния коридор с неуверена крачка. Няколко пъти спира и се подпира на стената. Клепачите му се затваряха, въпреки че само преди час бе изпил две силни кафета. Осъзна, че е забравил в коя стая трябва да отиде и се върна да пита лекарите. Прочете още веднъж документите, касаещи манипулациите, които бе задължен да извърши, защото го бе страх, че ще допусне грешка. Тръсна глава в опит да избистри мислите си. Обаче всичко наоколо продължаваше да му се вижда леко нереално.
Тръгна отново по коридора. „Стая 12, да. Ето. Свърша ли си работата, ще легна да поспя. Само трябва да запазя ...