Уникалното ястие

Очаквахме гости за Нова година. Приятели на мама и татко от студентските им години. Всички се вълнувахме, понеже те живееха във Франция, а мама бе решила да блесне като супер домакиня, вземайки им ума с уникално ястие. За консултант повикахме и баба ми от село – да ѝ помогне със стара семейна рецепта.

— Трябва да е българско, но и модерно, с оригинален вкус - обясняваше мама на баба, която повдигаше многозначително вежди и отговаряше кратко:

— Аха, ясно – което значеше, че нищо не ѝ е ясно, но не иска да обиди снаха си.

Изпратиха ни със сестра ми да играем навън, за да не ги разсейваме, от което бяхме щастливи. Не пропуснахме и да се похвалим пред децата от махалата:

— Довечера ще имаме гости от Франция, ама истински французи – подчертах дебело, защото знаех, че в европейската държава живеят и други народности.

— Какво ще ви донесат чужденците – попита любопитно едно от децата.

— Не знам, но ние ще ги шашнем с уникално ястие – изпъчи се сестра ми, горда, че е изговорила трудната дума без грешка. – Баба и мама сега го измислят.

Поиграхме час-два, обаче почнахме да огладняваме. Гостите са си гости, но ние искахме да ядем. Надникнахме плахо в кухнята. Там се вихреха мама и баба като вълшебници от приказките – варяха, печаха и месеха едновременно. Няколко ястия се приготвяха - на печката, котлона и фурната.

— Бабо – извикахме нерешително, но тя не ни чу.

— Мамо – извикахме колкото ни глас държи, – умираме от глад!

Мама ни посочи хладилника. Един вид, оправяйте се сами. Не чакахме второ повикване – извадихме лютеница, хляб и сирене. Започнахме сладко да похапваме с апетит.

— Ох, няма да смогнем – в отчаяние простена мама и погледна часовника. – А трябва да измисля и десерт.

— Ние ще помогнем, мамо – с омазани бузи с лютеница скокнахме като войници със сестра ми, готови да помогнем в кулинарното сразяване на французите.

— Добре – обърна се към мен мама. – Аз ще изваждам кюфтетата, ти ще ги пускаш в тенджера да се задушат. А ти – посочи сестра ми, ще белиш сварените картофи за салата и ще ги пускаш в друга тенджера. В това време ще нарежа баклавата и ще я пусна да се пече.

Елементарна задача – с дървена лъжица пусках кюфте след кюфте в тенджерата като жонгльор. Сестра ми белеше внимателно всеки картоф – да не остане люспа. После го пускаше нежно в тенджерата като великденско яйце. Така работехме до мига, в който мама попита:

— Къде е лилавата тенджера със сиропа за баклава?

Опулих очи като хипопотам – точно в нея пусках кюфтетата. Посочих я притеснен. Същата тенджера сочеше и сестра ми – в нея до преди малко бе пускала обелените сварени картофи.

Майка ми седна на стола пребеляла, а баба успя да извика само:

— Ау!

Сред викове и сълзи дотича баща ми и смело отвори тенджерата. В нея блажено и безгрижно като деца на море лежаха картоф до кюфте и кюфте до картоф в сиропа за баклава. С ледено спокойствие татко бодна едно кюфте, отхапа и с физиономия на философ рече дълбокомислено:

— Интересен вкус. Бих добавил туршия от кисели моркови, краставички и черни маслини без костилки, сол и лимон.

Звучеше завързано като ястие от кулинарно шоу. Нямахме време за приготвяне на ново блюдо. Трябваше да се изкъпем, облечем и наредим масата.

Мама въздъхна и се запъти към банята, а аз хукнах до мазето за буркани с туршия.

Вечерята мина феноменално. Ястието с туршията обра всички овации. Гостите бяха сразени, дори няколко пъти поискаха от мама рецептата, но татко не позволи да я дадем. Заяви, че е стара семейна реликва и ни намигна.

С подаръците нямахме късмет като с ястието. Мама получи уж скъп парфюм, но след отварянето на опаковката се оказа, че шишето е празно. На нас ни подариха по един ключодържател с Айфеловата кула, каквито имаше и на пазара, а баба бе наградена с картичка - пейзаж от Париж. На татко пък връчиха бутилка вино, което се оказа отвратително.

Споменът за това гостуване обаче ни забавлява всеки път, щом се сетим за него. Тогава разбрахме, че татко има кулинарен талант. След време с мама и баба отвориха ресторант, където и досега готвят необичайни блюда, а специалитет на заведението години наред е уникалното ни първо ястие – кюфтета с туршия и варени картофи а ла баклава.

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Усмивки от светлото детство"

разкази за деца и юноши

издателство "Многоточие" - 2024 г.