-Абе тези хора луди ли са! – възкликна Жеко, прочитайки отговорите на поредните си жалби. – Като не е компетентна нито общинската, нито областната администрация, то кой е, да му се не види, да не би сам Господ – Бог?!
Преди няколко месеца най-сетне бе положен асфалт и на неговата улица, която дотогава приличаше на лунен пейзаж, но тъкмо понечи да се зарадва човечецът и пак всичко разкопаха – сетили се бяха, че един от тръбопроводите е за смяна. Нейсе, подмениха го, пак асфалтираха, но скоро-скоро отново започнаха да копаят, че били забравили да прекарат отдолу някакви кабели. А сега и времето се застуди, от цяла седмица все преваляваше, та калищата пред дома му вече трудно се изгазваха и с високи гумени ботуши.
-Скъпи, то сякаш си се оплакал на арменския поп, а? – подсмихна се съпругата му, ама като усети, че ядът на мъжа й ще прелее и може да я застигне, приложи тънката си женска хитрост, прегърна го през силните рамене и бързичко го целуна по брадичката, след това, някак дяволито, по ...