- И така докога? А когато дойде Финалният ден?
- Вярваш ли в живота след смъртта?
- Зависи. Вярваш ли в живот преди смъртта? Аз обичам да живея. Не е нужно да вярвам, за да живея.
- Сигурна ли си? Сигурна ли си, че не искаш да повярваш? А къде живее твоята същност?
- Аз вярвам в Бог. Другото се живее.
- Но щастието, хармонията, мирът, как може да са ти достатъчни?
- На мен не са ми достатъчни. Аз в момента ги нямам.
- Защо си причиняваме болка. Нужно ли е?
- Аз имам само теб и мен. Да не протестирам за това, че не сме непрекъснато заедно, е равнозначно на това да ускорявам смъртта си.
- Как така да я ускоряваш? А и нали вярваше в Бог?
- Тя в момента лети към мен. Страх ме е. Той е най близо до мен, когато съм с теб. Надявам се да е така. Знаеш ли, миговете, които съм живяла с теб, не съм ги живяла никъде другаде.
- Разбира се, че не си. Един миг не може да се изживее сто пъти. ...