Утре ти ще пуснеш мен по вятъра
- И така докога? А когато дойде Финалният ден?
- Вярваш ли в живота след смъртта?
- Зависи. Вярваш ли в живот преди смъртта? Аз обичам да живея. Не е нужно да вярвам, за да живея.
- Сигурна ли си? Сигурна ли си, че не искаш да повярваш? А къде живее твоята същност?
- Аз вярвам в Бог. Другото се живее.
- Но щастието, хармонията, мирът, как може да са ти достатъчни?
- На мен не са ми достатъчни. Аз в момента ги нямам.
- Защо си причиняваме болка. Нужно ли е?
- Аз имам само теб и мен. Да не протестирам за това, че не сме непрекъснато заедно, е равнозначно на това да ускорявам смъртта си.
- Как така да я ускоряваш? А и нали вярваше в Бог?
- Тя в момента лети към мен. Страх ме е. Той е най близо до мен, когато съм с теб. Надявам се да е така. Знаеш ли, миговете, които съм живяла с теб, не съм ги живяла никъде другаде.
- Разбира се, че не си. Един миг не може да се изживее сто пъти.
- Напротив, може.
- Искам да те направя щастлива. Искам да те направя много щастлива.
- Аз се предадох отдавна. Правиш ме много щастлива. Искам и аз да те правя много щастлив.
- Моето щастие е нищо за мен в сравнение с твоето. Искам ти да си много щастлива.
- Може би ако бяхме заедно щеше да бъде друго.
- Но ние сме заедно.
- Знаеш ли, ти ме изпрати в небесата. Но не сме заедно. Все едно падам с парашут, а ти си глухарчето, което ме е пратило там. Страх ме е, че когато стана глухарче, ти няма да си сред моите пухкави постижения. Дали и аз ще успея да те пратя в небесата? Страх ме е. Много ме е страх!
- Ти си изключително умна, смела и красива.
- А ти си изключително красив, смел и умен.
- Смяташ ли, че любовта е банална?
- Смяташ ли, че дишането е банално? Ако смяташ, пробвай да не дишаш и ще видиш.
- Хм...
- Искам да съм до теб винаги.
- Много обичам да разговарям с теб.
- С теб се чувствам сигурно.
- Макар и да не сме заедно?
- Как да не сме заедно, ние сме заедно. Аз вече съм глухарче. Сега сме две глухарчета на една полянка.
- Утре ти ще пуснеш мен по вятъра и всичко ще се повтори отначало. Този път мен ще ме е страх.
- И така докога? А когато дойде Финалният ден?
- Тогава денят ще се страхува. Защото ние сме неговото дишане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
