В чест на сълзите и голотата
Плачем. Няма нищо странно или страшно в това. Ние сме просто едни обикновени човешки същества. Сълзите напомнят, че все още е останало нещо съкровено у нас, което е крехко и ранимо. Не са ли те красив ситен дъждец от емоции? Не носим чадъри, защото няма смисъл и нужда да се крием от самите себе си. Нека да вали! Голи, ще потанцуваме и ще полудуваме на сцената на тъгата, ще погостуваме на всичко онова, което всява раздор в нашите души, и надвечер ще пътуваме към жълтия залез с бавен влак, съзерцавайки многоцветната гледка наоколо.
Голотата е предизвикателство и доза страх. Сваляш всичко и ставаш беззащитен. Разтревожена, трептяща плът. Знам, че е трудно дъга да изгрее, когато в ума огън вилнее. Пей, напий се и прави любов. Вдигни ръце и се предай. Да бъдем голи! Отпусни се и полети към недостижимите висини. Харесва ти, нали?
Да бъдеш гол, означава да бъдеш себе си – лекарство, което се приема наведнъж.
Къде забравихме рецептата?
© Димитър Драганов All rights reserved.
