3 мин reading
Кольо Живака беше родом някъде от Филибелийските села . Тия , дето граничеха с Чирпанските
възвишения , в полите на Средна гора . Току под връх Братан .
Баща му , як навъсен планинец , цял живот тичаше подир козите и овцете по чукарите.
Ама имаше една мечта , барем един от тримата синковци да изучи .
Да го види голям , учен човек .
Тази чест се падна на най-малкия , Кольо . Ходи той по Одеса , в Санкт Петербург се мота
някое време, и дето се вика , попадна на правилните хора. Та от тях разбра , че каквото е научил,
научил е. Дошло бе времето всички , на които в гърдите им тупти левско сърце , да зарязват
перото и да хващат пушката .
И да отиват да се бият за свободата на Отечеството . По Влашко се събираха лудите глави от
цялата земя Българска . Организираха се чети . Минаваха Дунава . Сразяваха се с турския аскер
и башибозушки потери и умираха по безименни урви и дерета. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up