В косите с венец трънен
В косите с венец трънен
Ще свеждаш очи. От погледа ми. Невидимо разнищен. До голо. И с най-тайните кътчета на душата си ще чувстваш тялото си зависимо от моето.
Като едва докосващи те пухчета ще преминава по теб мисълта ми. Оставяйки те в мъгла. Лек. И дъха ти само ще напомня, че си жив. Ще викаш в ръцете ми стенейки, невиждащ и нечуващ. Дори и мен.
Ще изпълня нощите ти, покрита цялата с вино, изливащо се от устните ти. Ще те заставя въпреки волята ти. И прага на допустимото. Нежно. Скланящо те да забравиш всичко. Преди мен. И за ролята ти. На друг.
Ще те достигна. Аз. Но неприбрала крилете си кротичко. В косите с венец трънен, нимфа, сплела ванилови клонки. И с тях оковала те. В слабостта си. Ще те имам. Теб. Див. Властен.
© Светла Асенова All rights reserved.
