May 12, 2019, 10:40 AM

В очакване на Химна за морето и вечността

787 3 17
1 min reading

          Спорeд древна японска философия и религия (знаете как свързано вървят философия и религия там, едно от обясненията, които нашият свят има за най-развитата технологична страна в света и в същото време с най-запазени морални ценности), когато човек е извървял своя житейски път, смята, че е изпълнил мисията си сред хората  и приеме, че е стигнал края, трябва да бъде пуснат да си иде. Семейният съвет решава, и подготвя ритуала: сковават лодка като с колиба, в която влиза  отиващият си, и заковават отвсякъде колибата, и пускат лодката в океана.

          Но се случват и обратни работи - съдбата решила друго. Мъж над 80 години, създал семейство, поколения, от години останал без жена, минавал 80-те и решил да си иде. Изпълнили всичко, изпратили го както е традицията, в последния му път, и пуснали закованата лодка в океана.
          Само минути след това се разразила буря, която изхвърлила и разбила лодката на брега. От нея жив излязъл мъжът и не щеш ли, скоро след това се прибрал у дома. Сега пък цялата фамилия отпразнувала с подобаващ ритуал завръщането му.
          И човекът преживял още десетина години на нашата земя, като вече не помислил да си ходи, оставил се в ръцете на съдбата, почти до 100.

 

--------------------------------------------------------------------------

 

по

https://otkrovenia.com/bg/stihove/letyashtiyat-holandec

"Летящият холандец" на Гавараил45

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ели, честит празник, макар и на патерици!

    Благодаря ти!💐
  • Хубав разказ за размисъл! Явно Господ решава! Поздравления!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) - точно това е, на Хаваите пък всички близки излизат с лодки в океана, нареждат се в кръг и хвърлят цвета и праха на кремирания починал и с цветя и песни, хванати за ръце, го изпращат в последния му път също в океана!
  • Пепи,темата е много интересна и както се случва и коментарите са понякога крайни.А истината е винаги някъде по средата.Ако възприемем световният океан като една безкрайност това много го доближава до вечността.Тогава това изпращане с лодка в океана е може би подсъзнателния инстинкт че всъщност той отива във Вечността.
  • ЛиаНик - 💐

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...