10 мин reading
Този град, в който аз съм роден
за мнозина навярно е скучен,
разпиляваш се ден подир ден -
просто няма какво да се случи...
1990 година
Малък подбалкански град
...
Междучасието беше свършило преди пет минути. Старата гимназия сякаш въздъхна доволно, когато и последният отзвук от многогласния хаос, преливащ от коридорите й стихна. Духна дебела струя дим от комина на парното и се сгуши в парцаливото одеало, което януарският вятър размахваше над нея – под него бледожълтите й стени едва се забелязваха.
Само от кабинета в дъното на втория етаж продължаваше да се чува музика, подсилена от викове и врява. Единадесети „а“ клас бе забравил, че часа трябваше вече да е почнал, но класната им, учителката по литература я няма. Любослав, Емил, Ивелин и Стефан играеха белот на задния чин и се караха на всеки ход.
-Теб баба ти ли те е учила на белот? – пенеше се Ивелин. –И то сигурно с картите от „Черен Петър“…
На чина пред тях Дани бе задрямал както обикновено и кавгата им изобщо не го смущаваше, как ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up