Абе, художник съм!
С тапия, без тапия, както искаш, така ме минавай.
Цапам, мацам, драскам.
Вече няма къде да събирам шедьоврите си. Само по таваните не съм накачил картини. Трупам, трупам и се спъваме в тях. Трупам, защото никой за нищо не ме бръсне. Никой нищо не купува. И ако все още не съм се отчаял напълно, то е, че и Ван Гог никой за нищо не го е зачитал. И той приживе картинка не е продал. Е, едничка! Та си приличаме.
Тия дни съм се вкиснал, та се не трая.
Търпя ме жената, търпя ме, па не изтрая.
- Вземи бе, вземи нещо да правиш. Омръзна ми да се спъвам в теб. Ще си строша краката.
- И какво, - викам ù - да правя?
- Ами хвани нещо, като няма друго, вземи и боядисай поне оградата. На нищо не прилича. Цял ден клечиш и само пушиш. Засрами се! А, чакай, забравих да ти кажа. Обажда се Стефчето. Много искала да те види. Я си дигни гащите, че са увиснали и те като теб и иди. Има време, още не съм готова с вечерята. Докато я приготвя, ще се домъкнеш. Отивай!
- Що пък да не отида? - вика ...