Ваница - 1 част
Слави сечеше с брадвата яко по дъба и наоколо отхвърчаха трески и клони. Големият чворест дъб дълго време не помръдваше, но след като Слави заби няколко пъти клин в него, пукнатините от клина се отвориха и дъбът се предаде.
- Хърттт…хъртттт - се чу силно и ехото го поде, после ехтежът се удари в билото на планината и се върна в притихналата гора.
Дъбът се срути като счупена скала и при падането си повлече още няколко по - млади дървета. Едното остана да стърчи жилаво и ожулено, но не падна. Други три се огънаха и с трясък се скупчиха под дъба.
Слави беше вир - вода. Потта се лееше от челото му, косата му беше мокра, и ризата му беше прогизнала. Той се опря на секирата си, вдигна ръка и обърса челото и бузите си. По гърба му пролазиха тръпки от хлад, чак като се спря усети есенния вятър как се промъква между клоните. Потърси торбата и извади манерката с вода. Едно сетре беше хвърлено настрани и той се наметна с него. Ръцете му пареха, мишците му от напрягане бяха уморени, а гърбът го наболяваше от сеченето.
Отвори пак торбата и извади един мисал. Ваница беше загънала парче от пита, няколко глави лук, сланина и сирене. Седна на поваления дъб и заяде. Слънцето си проправяше от време на време път в тъмната гора и някой лъч изскачаше между клонаците. Мисли кръжаха в ума му. Слави живееше преди венчилото само с майка си, баща му се беше споминал изведнъж, но се пак имаха къща, добитък, ниви и лозе. Бяха средна ръка хора и не гладуваха. Ваница беше трудна и чакаха всеки ден да се роди детето. Беше наедряла като мечка, едва ставаше от одъра и пухтеше из двора, докато премиташе, едва се сгъваше над огнището да наготви. Няколко години бяха минали от венчавката им, а Ваница едва сега щеше да стане майка. Вече се чудеха какво не е наред и защо не идват деца. Свекървата беше пощуряла срещу Ваница, що кавги и думи бяха хвърлени в лицето на снахата. Ваница си мълчеше, стискаше устни, плачеше тихо всяка вечер. Слави не един път скастри майка си. Но тя продължаваше да ломоти срещу Ваница. Слави една вечер много се ядоса. Хвана майка си ядосан:
- Чуй мале…сопри се…за Ваница чиляк убивам…ясно ли е …
Както я дръпна за ръкава и ръката на старата изхрущя като сух клон. Тя се сгъна и замръзна, после закрещя от болка. Ръката й заздравя, но от тогава старата си държеше здраво езика зад зъбите. Не смееше да гъкне. Разбра, че коритото е преляло - дето има една дума... Крамолите и раздорите спряха. Настана мир и спокойствие в къщата.
Що молитви редеше Ваница и почиташе всеки църковен празник и на Голяма Богородица отидоха със Слави на един манастир, преспаха в църковния двор, пиха вода от аязмото и чудото стана. След януари Ваница забременя и всички се успокоиха. Тя стана много внимателна, за да опази детето, стъпваше бавно, не вдигаше повече от една стомна, вардеше зараждащият се живот.
Една усмивка разтегли устните му и Слави си спомни как откри Ваница в съседното село. Братовчед му Иво си беше избрал мома и един ден взе и Слави на панаира в Звъниче. Тъпанът бумтеше, гайдарите надуваха гайдите, свирнята се чуваше силна и мощна, на мегдана три реда хоро се виеше като пъстра змия. Моми и момци, засмени и млади, тропаха в такт и подскачаха весело. Иво се хвана за неговата Мирка, а Слави се улови до една мома. От една свирня се захващаше друга и така хорото не се разпусна вече час. Слави омаля, но момата не се огъна и продължаваше да ситни до него. Той от няма и какво продължи да тропа, ама по - бавно стъпваше. Крадешком я поглеждаше и виждаше сини като синчец очи, светли руси кичури излезли изпод бялата й забрадка, бялата риза с шевици - изпълнена с едра гръд и медни листовидни пафти придържаха кръшна снага. Като спря хорото, Иво и Мирка все още се държаха за ръце и се усмихваха, а Слави пусна ръката на девойчето и се загледа продължително в сините й очи. Мирка се смееше и подканяше Иво да й купи шамия от панаира и кокетно цупеше устни.
Слави попита :
- Как те викат… тукашна ли си?
- Ваница. От тука съм...А ти кой си?
- Ваница ли? Какво е това име…Аз съм Слави. Иво ми е братовчед - и кимна към Иво и Мирка.
- Мирка ми е първа дружка - ухили се девойката и два реда бисерни зъби светнаха на лицето й.
Слави я улови за ръка и те тръгнаха вкупом към панаира.
Беше хубава мома. Дланта й в него беше топла и крехка. Той веднага се запали по нея. Силно я държеше и сякаш сърцето му задумка като тъпана. Играха още на мегдана, а когато се смрачи Слави я изпроводи по тъмните улички до тях. Урекоха се още на другата вечер да се видят до чешмата.
Беше го подпалила тази мома и той щастлив тръгна да търси Иво. Крачеше леко и му се струваше, че е намерил цяло имане…
Вечерта сръбнаха вино с Иво, дърдореха в кръчмата, но Слави не посмя да му каже, колко свидна му се вижда Ваница…
Цяла нощ не мигна. Сините й очи сякаш го бяха омаяли. Обръща се наляво, на дясно, въздиша и в просъница образът на момата пак изпъкваше пред него. На сутринта едва се надигна.
Майка му го събуди, работата на нивата не чакаше…
Слави изкара каруцата и колелата заскрибуцаха по калдъръма на селската улица.
Работата му не спореше, беше като замаян цял ден. Имаха няколко надничари, а житото прегаряше от силното слънце. Сърповете съскаха в маранята, потни ръце хващаха златните класове…
Най - накрая денят се изтърколи. Падна здрач. Каруците се прибраха в селото. Слави изкара едно ведро от герана, наплиска се, сложи чиста риза и се метна нетърпелив на коня. Подкара Левко и като наближи Звъниче забави ход.
- Хърр…спри… - дръпна юздата и Левко спря.
До селската чешма не се виждаше никой. Ромолеше водата от трите чучура, но това беше единственият звук наоколо. Наведе се и пи от водата. Изгаряше от жажда. Нещо го жареше от вътре...
Завърза кончето за едно дърво зад чешмата и се спря под сенките. Искаше да я милува, да я приласкае в обятията си...Беше пламнал от вчера...
Зачака. Беше сигурен, че тя ще се появи. Нямаше съмнение в момата...
И не след дълго севдата му пристигна…
Продължава
