/разказ с продължение/
Васил. Мъж на средна възраст, добре сложен, почти висок. Това, което правеше впечатление от пръв поглед бе бялата му коса. Побеля още преди да навърши четиридесет. Макар и побеляла, косата му бе чуплива, гъста и падаше на талази над челото. Наследство. Тъмните му очи контрастираха на косата и на брадата, и тя бяла, която пусна след един тежък грип. Така прикри многобройните си херпеси. Хареса му с нея и я остави. Десетина години от тогава.
Оказа се, че Васил и Николина се познават от почти четвърт век. Тя имала проблеми със съпруга си още в първата година на брака. Пътувала често с такси до работата и обратно. Васил бил шофьор във фирма за таксиметрови услуги. След второ повикване от диспечера за една седмица, на адреса, се появявал само той. От дума на дума, от приказка на приказка, уж неволно докосване, поглед . Стигнало се до среща, втора, няколко пъти двамата се срещнали в стая в хотел.
Нищо, че си останали кой където е бил при запознанството – тя в Младост, ...