Вечен като живота
Когато Султана отвори фурната в чаршията, много хора я гледаха с присмех. Де се е чуло и видяло, насред дюкяните с мъже - майстори да се пръкне и дюкян на жена… Еснафът няма ли думата? – чудеха и се маеха мъжете…
Гледаха я отдалече скептично, а иначе с любопитство надничаха какво става. А тя, Султана с мъжа си наравно работеше, измазаха пещта, белосаха стените, сложиха тезгях, донесоха тави, фурнаджийски лопати, чували с брашно, яйца, всичко дето беше нужно на първо време, а тя дори закачи и две бели перденца на джама.
- Манолее…- подхвана бай Пешо ханджията и се обърна към Манол - тая булка кукувица й изпила мозъка…моя хан на два разкрача, а тя фурна ще отваря…кой ще иде при нея…питам се ази… тук и ядене, и хляб, и пиене има…ама нейсе…ще я видим тази работа…
Манол се подхилкваше с лукави очи:
- Бай Пешо, не бери дерт… както отвори, така и след някой ден ще хлопне кепенците да знаеш…
Наговаряха се мъжете и й гледаха сеира. Ханджията продължаваше ехидно:
- Абе…и нейния мъж е един мек…по акъла й се води… угажда й, върти се покрай нея, метани й прави, слуша я… хахаааа … какво разбира Султана как се върти дюкян…
Още на другия ден в ранни зори Султана и мъжът й бяха там. Прекръсти се тя, пое дълбоко дъх и изля едно менче с вода по калдъръма отпред… да им върви по вода...
Сви се сърцето й притеснено. Но пусти мерак не я пускаше... хляб да вае... хляб да пече...гладни да храни... Мечтата й избуя, мира не й даваше... любов и хляб...знаеше го това...това бе истината на живота...
Усещаше няколко дни лошите очи как се лепят по гърба й, злите приказки, недомлъвките, завистта … ама тя лошотията край няма…
Дано ни провърви по вода, Боже… - прошепна Султана.
Запретнала ръкави, тя пресити брашното, а те прашинките като бял снежец се сипеха ли сипеха... чудни, леки, красиви... Замеси огромни топки тесто. Пот се стичаше по челото й, гърба й стана и той вир - вода, мускулите й затрепериха, но натискаше, огъваше, бухаше ... Ръцете неуморно работеха, тънките пръсти месеха ли месеха…
Султана затананика тихо:
Златен клас на нива расна,
златно зърно в хармана,
бяло брашно в корито ,
дъхава погача, девойко…
Тестото чу нежния й глас… Вложи Султана много любов, вложи мерака дето клокочеше в душата й, вложи и сърцето си, дето биеше учестено под бялата риза...
Затули го тя с шарени кърпи и седна с мъжа си да чакат. А то тестото нетърпеливо като малко дете засия, напъпи като пролетта, залудува като ручей, и немирно като вятъра се издигна в коритото...
Сипа чаша чай на мъжа си, а тя се сви притеснена от разни мисли... това начинание, що го започна ... и този мерак, дето я мъчеше... дали ще излезе нещо хубаво... мяташе се в догадки и неудомение...
Чу се подрънкване в съседните дюкяни, отваряха врати, метяха плочника, шумотевица някаква...
Надникна Султана и весело поздрави:
- Добро утро.
Начумерени и мрачни съседите й се правеха, че не са чули нищо, гледаха встрани, никой не й отвърна на думата… сумтяха и мърмореха нещо под мустак...
Тя се прибра вътре, а под лъжичката започна да й трепери… Поядоса се...
Няма да им се дам… Ще видят те… само слухтят…ще видят…
Оправи си забрадката и напук на всички, взе та се закичи с китка зад ухото.
Хвърли поглед на мъжа си. Стоил мълчеше като риба. Кротък, добродушен, спокоен човек, той веднъж не беше изразил мнение за нещо...
Дума не обелва, мълчи сякаш е ням… - мисли си тя и го пронизва с очи.
- Продумай, бе Стоиле… кажи нещо… сбъркахме ли…
- Не знам, Султанке… не знам… - и завдига рамена той.
Султана отметна кърпите и започна да оформя погачите. Щом пипна тестото, стана й леко, ефирно на душата. Кахърите й се разсеяха като лятна мъгла… Птици запяха в главата й... ей на, чува ги... чува... беше тя чудачка ли... луда ли... фантазии я заляха... завихриха се цветове... магия...
Захвърли всякакви лоши мисли, що я бяха налетели…всичко се стопи ... изчезна...
Правя това дето обичам...обичам да меся, да вая, да прави хлябове…
Направи погачите, поръси ги със сусам и ги сложи в пещта.
Замириса на дъхав хляб. Опече ги, а Стоил беше задрямал на стола.
- Хайде, Стоиле…вади хляба – сръчка го Султана.
Извади ги той, а те бели, пухкави, със зачервена коричка, със семенца отгоре… да протегнеш ръка и да отчупиш краешник…
Огледа ги Султана придирчиво, както се гледат малки деца, както се реди хубост, както се вае благост … нямаше грешка…
Спомни си баба Мирка, как я учеше:
- Слушай детко… никой не е по - голям от хляба…Хляба, дете най - сладни, когато е изкаран с честен труд, с чисто сърце и с блага дума да разчупиш питата…
Останала сираче отрано, баба й Мирка беше за нея и баща, и майка. Караха трудни години, работеха с баба си по чуждите ниви, често сълзи попиваха по коравия залък…
Въздъхна и разчупи една погача, подаде на Стоил едно парче.
А той замляска сладко, сладко…
Нареди ги на тезгяха, въздъхна тихо и зачака.
Беше пазарен ден. Глъчка се чуваше, трополяха каруци, търговията вървеше.
Изгладнели хора надничаха, влизаха, оглеждаха и купуваха погачите.
До обяд всичко се продаде.
Светнаха очите на Султана. Усмивка се разля по хубавото й лице. Подрънкваше и броеше грошовете, редеше ги на купчинки.
- Никой не е по - голям от хляба, Стоиле…никой… а те… - и посочи еснафите отвън - го забравиха…
Султана закима усърдно... а мислите й се рееха светли и хубави...
Знаеше тя, знаеше истината... че той, хлябът е извор на сила и чест, събрал обич и мъдрост …
… и вечен като живота…
© T.Т. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрави Дея!
-
Поучителен разказ!!! Хареса ми!!! Успех, Танче!
-
Благодаря Найден!
-
Поучителна история за доброто и лошото!
Завистта хляб не меси-хляб и любов са вечни!
УСПЕХ ТИ ЖЕЛАЯ! -
Благодаря Доче!
-
"А то тестото нетърпеливо като малко дете засия, напъпи като пролетта, залудува като ручей, и немирно като вятъра се издигна в коритото..."
Успех на тази ароматна красотичка със препечена коричка
-
Благодаря Валентин Велев!
-
Хубав разказ Таня.Желая ти успех.
-
Благодаря Вале!
-
Успех, Таня
-
Благодаря за коментарите и подкрепата!
Хубава вечер! -
Успех,Танче давам глас за теб!
-
Благодаря Иржи!
-
"От хляба по. голямо няма!" Това го знаели...и разбойниците! Има една такава народна приказка, как разбойници намислили да оберат един богаташки дом. Когато дошли до къщата вечерта, мислейки че стопаните вече спят, обиколили я и, понеже прозорците светели, видели, че всички са на масата, разчупили голяма пита хляб, и освен многото блюда с гозби, имало и чиния със сирене и в друга- шарена сол. Хапвали сирене, топели в шарената сол, а сякаш и дъха на топлия хляб се усещал... Гледали разбойниците, преглъщали и си казали "Грях е да се посяга на хранещи се хора" Ще почакат...Ала вечерята продължила дълго, та
почукали на вратата. Казали, че са закъснели пътници, че храната им свършила и нямало къде да преспят...Поканили ги, нагостили ги със същото, послали им да преспят и на сутринта като си тръгвали, главатарят казал: "Не вярвах до сега, че хлябът може да върши толкова добри неща!" Сбогували се, забравили за какво са дошли и останала приказката "От хляба по- голямо нещо няма!"УСПЕХ! -
Благодаря Латинка!
Честита първа пролет, нека да е цветна и слънчева! -
“любов и хляб...знаеше го това...това бе истината на живота...
…
Знаеше тя, знаеше истината... че той, хлябът е извор на сила и чест, събрал обич и мъдрост …
… и вечен като живота…” - !
Успех и от мен!
Честита Първа пролет! -
Благодаря Миме!
Радвам се, че си ми писала! -
Винаги съм харесвала стила ти на писане! Подкрепям те!👍❤️
-
Благодаря Райне!
-
Благодаря!
-
Любимата работа е лек за душата и дар за другите. Хлябът е живот. Много ми хареса разказът ти, Таня!
-
Благодаря за подкрепата Злате, Мини!
Хубава вечер! -
Много, много ми хареса, Таня! Пожелавам ти успех от сърце. Давам глас!
-
Танче, прочетох на един дъх, увлекателно пишеш! С искрени пожелания за успех гласувах. Хубава тема, увлекателни разкази и чудесни разказвачи - пълни се душата!
-
Благодаря ти Стойчо!
-
Успех, Таня!
-
Благодаря Скити, Ники!
-
Успех, Танче!
-
Браво, Танче! Разказът е страхотен! Темата е хубава и конкуренцията ще бъде голяма!
Желая ти успех от сърце! -
Благодаря Танче, Жени, Петро, Дани!
Хубав ден, и да хапнете дъхава погача! -
Много увлекателно пишеш, Таня! Успех ти пожелавам!
-
Поредният твой хубав разказ Таня... и на него пожелавам успех в конкурса
-
Толкова се радвам, когато видя, че си публикувала нов разказ, Танче...
-
Боже, само как редиш думите! Истински ти се възхищавам, Таня!
…Хляба, дете най - сладни, когато е изкаран с честен труд, с чисто сърце и с блага дума да разчупиш питата..
Успех и на този разказ, майсторице!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
