Когато Султана отвори фурната в чаршията, много хора я гледаха с присмех. Де се е чуло и видяло, насред дюкяните с мъже - майстори да се пръкне и дюкян на жена… Еснафът няма ли думата? – чудеха и се маеха мъжете…
Гледаха я отдалече скептично, а иначе с любопитство надничаха какво става. А тя, Султана с мъжа си наравно работеше, измазаха пещта, белосаха стените, сложиха тезгях, донесоха тави, фурнаджийски лопати, чували с брашно, яйца, всичко дето беше нужно на първо време, а тя дори закачи и две бели перденца на джама.
- Манолее…- подхвана бай Пешо ханджията и се обърна към Манол - тая булка кукувица й изпила мозъка…моя хан на два разкрача, а тя фурна ще отваря…кой ще иде при нея…питам се ази… тук и ядене, и хляб, и пиене има…ама нейсе…ще я видим тази работа…
Манол се подхилкваше с лукави очи:
- Бай Пешо, не бери дерт… както отвори, така и след някой ден ще хлопне кепенците да знаеш…
Наговаряха се мъжете и й гледаха сеира. Ханджията продължаваше ехидно:
- Абе…и нейния мъж е един мек…по ...