Великден
Наближава Великден - възкресението. Символът на възраждането на природата. Очакваната пролет. Новото начало. Краят на зимата. Светлина, синьо небе, птици.
Мразя поповете. Може би заради черните дрехи. Може би заради това, че сестра ми изяде един шамар от един поп. Как звучи само? Шамар от поп.
Като деца играехме на улицата и като видехме свещеник в расо се гонехме и целта беше да докоснеш другия и да му кажеш: „предавам ти попа“. Веднъж улисани в гоненето, сестра ми се блъсна в свещеника и килимявката* му падна на земята. Той я хвана за ухото и ѝ плесна един шамар.
Дойде ми наум този случай, когато жена ми нахлу в спалнята:
- Мило, имам една идея. Отивам до магазина и ще купя само постни храни. Започваме великденски пости. Пролетно пречистване от токсините. Започваме нов етап от живота си - без мазнини.
Ще пием пробиотици и витамини. Великден ще е кулминацията. Тогава ще е катарзисът. Ще си направим духовно пречистване. Ще отидем в Торонто - в българската църквата и ще получим от попа нафора и опрощение на греховете.
Почувствах се като алкохолик на който доктора му е забранил пиенето.
- Душа, храната - едничката радост след алкохола ни остана и ти искаш да ни я отнемеш. От глад знаеш ли как се срива имунната система? Опасно е да я поставяме на изпитание пролетно време. И да си кажа честно, не ми се слуша как пее поп.
- Стягай се и стига си мрънкал! Ще постиш и на църква ще ходиш! Оядохме се тази зима.
За последен път съм бил в църква с баба ми. Бях много злояд и тя реши да идем на църква, попа да ми чете молитва за здраве. Аз бях голямо момче и ме беше срам, но баба беше непреклонна. Попът изпя нещо, кръсти се и накрая ми даде сребърния кръст да го целуна. Аз не исках, но баба ми настояваше.
- Целуни го чедо. Не се дърпай, като магаре.
Целунах го. Това беше най-голямата ми грешка, защото в този момент един мокър букет ме плесна по челото и ми развали прическата . Косата ми е лизната на челото и за да я задържа права, спях с найлонов чорап на главата. Братовчед ми ме беше научил на този трик. А сега изглеждах като мокра кокошка.
Попът се наду, все едно беше извършил много сложна операция и изрева:
- Бог да те благослови !
После се наведе към ухото ми, погледна баба ми и прошепна:
- Бъди добро момче, слушай родителите си, уважавай баба и дядо и тогава Бог ще те обича и ще те награди за послушанието.
После се изправи и каза:
- Амин !
Казах си :"Глупости. Знаех , че награди дава само тотото и държавната лотария. В училище ни учат, че няма Бог а религията е за да държи в подчинение работническата класа. Тоя ме мисли за глупак. И с Дядо Мраз до скоро така ме лъжеха. Добре, че беше братовчед ми, да ми каже истината, та да спрат всички да се правят на откачени и да организираме посрещането на „ Добрия старец“, който винаги беше обут с ботушите на баща ми."
Баба ми целуна ръка на свещеника, извади два лева и му ги даде. Малко преди това, когато исках да ми купи вафла Морена, каза, че нямала пари. А даде на попа цели два лева. Като я видях – лошо ми стана. За мен нямала а за попа – има. Възмутих се от дъното на детската си душа.
- Какво ти каза попът, чедо? - попита баба ми.
- Не знам дали да ти го кажа. - отвърнах уклончиво. Знаех, че баба ми е много любопитна и сега беше момента да си отмъстя за Морената.
- Кажи, кажи чедо. Баба трябва всичко да знае .
- Ще ти кажа ако ми купиш Морена.
- Нали се разбрахме, че нямаме пари.
- Тогава няма да кажа.
Разбира се отидохме в сладкарницата и баба ми купи вафла и за да не е на сухо, прекарах я с една средна бозичка . Още не бях допил бозата, когато баба ми попита:
- Казвай сега. За мен ли каза нещо попът, та ме гледаше, когато говореше с теб.
Реших, че вафлата и бозата са недостатъчно отмъщение за двата лева, които можеше да даде на мен вместо на попа. Късите полите бяха новата мода, против която баба непрестанно негодуваше.
- За теб. Каза да ти кажа да ходиш на църква с по-дълга пола, защото ти се виждат розовите килоти. когато се навеждаш да целунеш иконите.
Естествено братовчед ми ме беше осведомил, че розовите гащи на баба, които висят на простора се наричат „кюлоти“.
Баба ми подскочи, като ударена от ток.
- Така ли ти каза, мръсникът с мръсник? На жените под полите гледа !
На връщане към къщи, де когото видеше, беше осведомяван за думите на свещеника. Наведе се поне десет пъти да докаже, че кюлотите ѝ не се виждат.
- Като не се виждат, от къде знае, че са розови бе, Марче ? - хилеха се комшийките.
После подкараха едни клюки за попадията, за чистачката в църквата и попа, за парите дето му давали, за далавери със свещите. Изкараха горкият човек по-черен от дявола.
Жена ми замина за магазина а аз се завих през глава и се опитах да се примиря с идеята да се консумират само постните храни.
Два месеца ядохме марули, кълнове, салати. Пихме витамини, пробиотици. Водихме здравословен начин на живот. Свалих пет кила.
Вече едва издържах, когато дойде Великден. Отидохме в Българската църква в Торонто. Носехме боядисани яйца. Аз стисках моето яйце в джоба с надеждата , че ще дойде мигът, когато след литургията попът ще ми даде нафора и първото, което ще направя след това е да го изям. Но, както обикновено става, плановете никога не ми се получават.
Попът пееше, когато в църквата се разнесе миризма на агнешко. Някой каза, че в столовата в избата на църквата, незнаен спонсор донесъл две печени агнета и буренце червено вино. Почувствах свиреп глад. Започнах да се изнервям. Мислех, че попа ще прекара литургията набързо и ще слезем да похапнем, но уви. Имах чувството, че нарочно се бави и изпада в подробности, защото иска да изтормози до крайност гладния народ поемащ жадно аромата на печеното. А той се носеше на талази. Усещах как краката ми се разтреперват. Погледнах попа - млад мъж. И той надушваше агнешкото и имах чувството, че не говори а ядно дъвчи словото божие. Попадията му седеше на първия ред и жадно го гледаше с блеснал поглед. Приличаше ми на разгонена кошута. Явно въздържанието не им се беше отразило много добре. В комбинация с глада – ставаше страшно. От зор стиснах яйцето и го счупих. Не издържах и го обелих в джоба си, огледах се и го налапах, като мисир. Задавих се от лакомия. Сълзи ми излязоха на очите а яйцето заседна на гърлото ми. Добре, че жена ми беше купила светена вода от църквата. Аз дръпнах шишето от ръцете ѝ развих със сетни сили капачката и ударих няколко гълтока светена вода та се освестих. Щях да умра.
Дойде време за нафората. Наредих на опашка. Ех, баба да ме види сега!
- Ти пости ли ? - попита ме гневно попът.
- Постих, разбира се. - отговорих с пълна увереност
- Постил си ама друг път! Как смееш да лъжеш на това свято место?! Религията е сериозно нещо. Не е майтап! Махай се от храма божи!
Беше ме видял как съм налапал яйцето и пил от светената вода.
Жена ми (и тя изнервена от дългата литургия) скочи като орлица да ме защитава.
Попът ( бесен от дългото въздържание) се нахвърли вербално върху нея.
Дойде да се намеси и попадията. Като гледах блесналия ѝ поглед, засилващата се възбуда в нея, представях си я разкъсваща дрехите на попа и нахвърляща се върху него страстно като пантера. Едва успях да ги разтърва. Голяма кавга падна. Хората в църквата умряха от смях.
- Душа, колкото пъти съм те послушал, все съм сгрешил. Само дето гладувахме четиридесет дни и бихме път до Торонто. Ни нафора ни опрощение за греховете получихме. Останахме си грешници. А агнешкото така миришеше... - казах на жена си на път за в къщи.
- Мило, размислих. Започваме на чисто. Повече никакво постене и никакви църкви. Гладът е най-лошият съветник. Бог е измислен за да може поповете да тормозят работническата класа. - сподели жена ми.
Идваше ми да извикам : „Хора, обичам я тази жена, бе !“
* килимявка – свещеническа шапка.
© Марко All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
От където и да го погледнеш си е ново начало,а за страхотния хумор нямам думи.Поздрав и успех в конкурса Марко
. -
Благодаря, Мария !
Благодаря за подкрепата Дени и Емил !
-
Хуморът е в кръвта ти! Все ще ги забъркаш едни, но го правиш така убедително и въздействащо, че не можа да не те поздрави човек, Марко! Гласувам и ти желая успех!
-
Че какво по-добро начало от постене, с цел опрощаване на греховете, причастие, пречистване..Започване на чисто, нов живот. Че е неуспешно е забавната част..
-
Написах в търсачката на Гугъл фразата: "как да започнем на чисто". Попаднах на съветите на един духовен гуру, чийто пръв съвет беше: "Започнете да водите здравословен начин на живот".
Та според мен разказът идеално пасва на темата. -
Порчев, приятелю, щом започваме да правим нещо за първи път, значи това е начало на нещо ново. Хумористичното е , че използвам Възкресението ( възраждането) за да го свържем с това начало. Идеята е да се започне нов начин на здравословен живот .
След комични ситуации, се оказва, че героят няма воля за новото и се връща към стария си начин на живот. Смешното е, че това се случва с повечето от нас.
Някой каза :“ Най-лесно е да се откажеш от месото. До сега съм го правил десетки пъти“.
Мариана даде право на интерпретация и аз се възползвам да избягам от шаблона. Приеми разказа, като интерпретитация по темата.
Поздрави ! -
Ново начало, но и "а по-скоро идеята за това, че винаги за човек има начин да започне "на чисто" и да намери нов път в живота си"
Марко, как, според теб разказът ти отговоря на условието -
Благодаря, Светличко !
-
"Искам, ама нямам желание. "
Цитирам ти нов лаф от нашенско.
Успех! -
Благодаря, Пухче !
Не ме бъркайте с лирическия.
Аз бих казал на жена си:
- Имам много голямо желание да постя, ама... не ми се иска. -
Благодаря, поздрави и на теб Емиле !
Случая със се сестра ми е истина. Християнската религия не проповядва насилие. Но мисля, че всичко е до лицемерието на поповете. Имам усещането, че много от тях не са вярващи. -
Шамар от поп! Наистина звучи шантаво. 😂
Но това май не е прецедент, защото се сетих, че скоро гледах едно видео, където папата напляска непослушна поклонничка. Е, не беше по лицето, а по ръцете, но си беше шантава, меко казано, постъпка.
Умееш да разсмиваш, Марко! Поздрави! -
Силвия, щом съм те усмихнал, значи съм постигнал целта си. Благодаря !
-
Тук съзирам поне два разказа и на двата от които се усмихвах под мустак😎. Поздравления за хумора!
-
Благодаря, Гавраил !
Благодаря,Кирил !
-
Беше много забавно.Гласувах с мерак!
-
Разказа ти е много свеж, напомня ми на едно време, когато на Цветница ни казваха, че това било празник на всички цветя.
-
Твоя смях е моята награда, Ирина !
-
Ама и ти си бил едно лапенце. Не ушите, ами не знам какво да ти извие човек
Ей това чувство за хумор е голям дар! Смях се на глас!😁 -
Благодаря, Краси !
-
Гласувах, Марко! Посмях се с твоите патила по постите. И всяко начало е ново Хареса ми внушението за това какво е "ново начало" и дали "началото" започва с гладуване и опрощение от попа в църквата. Хуморът създава още по-приятно усещане на читателя. Успех, Марко!
-
Благодаря, Латинка-Златна !
Благодаря, Ели ! Понякога новото начало си е осъзнатото старо.
Благодаря, Мариана за прекрасната тема и правото на импровизации !
Естествено ще се възползвам с нещо нестандартно. Знаеш, че винаги бягам от шаблоните. -
Успех, Марко! -
Смях се от сърце! Много ми хареса за ново начало! За обичането, де! Успех!!!
-
Благодаря Ви ,Приятели !
Пепи, до последно баба ми беше с розови кюлоти.
Радвам се че успях да те усмихна, Наде !
Дени, благодаря за коментара и защитата.Абсолютно точно това е идеята.
Благодаря, че се отби, Блу!
di_t Подарявам ти усмивка .
Радвам се, че те усмихнах, Ивон !
Севделин, описал съм опита на повечето от нас да започнат нещо ново, но накрая се получава - " Ново начало - каквото било било, от сега нататък...пак същото. "
Ако не го разбра, коментара на Дени е точния отговор. -
Смях се от сърце!
-
Ех, тези пости...
-
-
Аз разбрах целия пост и жертвите на лирическия като опит за ново начало...
-
Ново начало, не мисля. Разказът е забавен, но три думи в края и две в началото, не са достатъчни за темата
-
Марко.. Много е забавно постенето, особено за мъжете. Така добре си го предал. Чудесно е 🤣🤣😁😁
-
Хубаво се посмях! Успех, Марко!
-
Баба смени ли си цвета на кюлотите?
Поздравления и успех!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
С голямо уважение и пожелание за пълен успех!!! (Изпратих Ви във Facebook)
(За съжаление вече съм гласувала)
Литатру