Половин година по-късно влязох в едно софийско заведение.
– Момиче, не отивайте нататък. Там мъжете са по-лоши.
Огледах се да видя на кого приказва мъжът, но освен мен наоколо нямаше никой. Подсмихнах се и направих крачка да продължа навътре в ресторанта, закъснявах за среща по работа. Май трябваше да му поръчам едно на наборчето, задето ме нарече „момиче“, пък и си беше симпатяга, но за 11 преди обед май си беше пийнал достатъчно. И в следващия миг се обърнах пак към него, познавах го отнякъде. Той ми се усмихна:
– Я да видим дали ще се познаем на живо...
Когато каза „на живо“ най-накрая го познах и зяпнах:
– Ванка?! Боже, какво правиш тук?
Той ми намигна:
– Имам служебна среща с една много красива жена, тя обаче май смята да избяга от срещата. Аз съм Дренов. Заповядай, сядай.
Уааууу... Направих много сконфузена физиономия и седнах. Боже, всичко бях очаквала, но не и това. С него се бяхме запознали в един американски сайт за запознанства, докато бях в Германия. Бях решила, че Америка ...