- Абе, заек, от три дни седиш на тази скала, палиш свещи и пишеш ли пишеш. Гледам те и се чудя. Не мога да проумея какво те е прихванало.
- Помолих Господ да ме затрие и чакам. А докато чакам реших да си напиша некролози и да ги разлепя, Лисо. Диря да оставя някаква.
- Щом си решил да умираш, по-добре нахрани някой гладен. Аз бих те изяла с благодарност, а и няма да чакаш. Дори ще разлепя некролозите, един ще запазя за горския музей. Ей, като казах музей... Добре, че се сетих. Я кажи, защо искаш да умираш? Трябва да напишеш, че ти правя услуга. Нека се знае, че и в мен има благородство и готовност за помощ. Ооп и друго се сетих, не ти знам името, все заек, заек.
- Не искам да съм част от този жесток свят. Мислех, че сред поетите и писателите е по-различно, ноо... И там е същият свят. Бил съм неграмотен, членът ми бил празен точно, когато трябвало да е пълен, не съм познавал селските класици... Разочарован съм! Вече никой не вижда смисъла. И аз престанах да го виждам. Мислех да си напра ...