Стоях до дървото, опитвайки се да предположа от коя страна ще се появи. Помня, че исках да се отпусна, но ми беше много трудно. Тези хапчета бяха пълна заблуда. Не знам кой ги е измислил и как може да лъжат хората с тях, но имах чувството, че ако той сега се появи отзад и ме докосне съвсем лекичко, ще се извия като след буря и дори зъбите ми ще затракат. Колите минаваха покрай мен, червях се от срам, защото не бях предвидила, че с тези бели дрехи ще привличам не само неговото внимание, от което ми ставаше още по-лабилно. Поглеждах наляво, надясно, кой знае каква карикатура съм била. Езикът ми се беше уголемил, нямаше начин да го глътна, но ако се налагаше да говоря, щеше да е най-добре да казвам нещо по-кратичко, за да не завалвам думите. Добър слушател съм, ще му кажа, затова нека само той да говори. Сладкодумен е, тъкмо ще мога да му се порадвам повече. Ах, видях го. И той мен. Ще умра. Идва. Смее се. Той е! Оправи си косата, бретона от вятъра ти стана като спойлер. Я чакай малко, то ...