Apr 30, 2017, 9:18 AM

Войнишки разказ 

  Prose » Narratives
1349 2 9
2 min reading
Преди години откриха първият научен и технологичен парк в България - "София Тех Парк".
Много хора, шум, рязане на ленти. На това място в късната вече, октомврийска утрин на 1985 година чакаха група младежи. Всички с остригани глави. Стискаха здраво ожулени чанти. Оглеждаха се уплашени и се мъчеха да се усмихнат. Родителите до тях се опитваха да ги окуражават. Даваха им последни съвети, бутаха в ръцете им
неща за ядене. Те влизаха в казармата. Плашеше ги неизвесността. Толкова ясно беше това софийско утро. Въздухът, макар и студен, беше свеж и чист.
Първото, което видяха беше редица от малки бóрови дървета. Насадени, като мълчалива войска едно до друго. Сега те са големи бóрове, но със сигурност помнят онзи ден.
Историята, която ще ви разкажа, се случи няколко месеца по-късно.
Сред нас имаше едно момче от врачанските села. Вече съм му забравил името. Ще го нарека Богдан.
Нашият Богдан живял като малък в своето китно селце. Негови най-големи приятели били едно момиче на неговата възраст ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

По действителен случай

Random works
: ??:??