Вятърът
Разказ ли? Аз не мога да пиша хубаво. Умея да рисувам. Но ще ви разкажа, въпреки че сигурно ще прилича повече на мотивационно писмо отколкото на разказ.
Отдавна беше. Преди години. Бях млада... Много млада... Влюбих се. Не в кой да е, а във Вятъра. Мислите, че се шегувам? Нееее. Влюбих се в него - див, непокорен и най-вече – СВОБОДЕН. А в същото време – мъдър някак ми се струваше. Идваше, погалваше ме, успокояваше ме и... после отлиташе – незнайно къде. И незнайно при кой... А аз оставах с мечтата да полетим заедно. Там, при птиците. Малко хора знаеха за това. Ами... как да ви кажа...? Аз – момиче, той – Вятър... На който съм казала, все ми е отвръщал, че това, което искам е налудничаво. За това и не го споделях често. Исках да пристана на Вятъра. Даже стих написах, въпреки че не умея да пиша. (в последствие разбрах, че никак не съм уникална...какви поетеси за Вятъра стихове са писали...) А той пък взе, че ми отговори.
Какво отговори? Ами... каза ми, че не съм готова. Каза ми да се науча първо да ходя по земята без да са препъвам, без да ме е страх. Говореше ми за това, че за да летя, трябва първо себе си да разбера... И да следвам сърцето си.
И беше прав. Не летях, но хвърчах... някъде из облаците. Тогава...
Сега? Мина време. Омъжих се. Прекрасен съпруг – земен, не хвърчи в облаците. Родих три дъщери. Заземих се. Научих се да вървя стабилно по-земята. Научих струва ми се и дъщерите на това (въпреки че се опитвах да им дам и криле). Не ме е страх. Разбрах, че всичко, което ни се случва е за наше добро - или подарък от Съдбата, или урок. Затова се научих да и благодаря! Научих се да следвам сърцето си... А там, в сърцето освен близките ми, все още е и Вятърът, на който искам да се отдам... поне веднъж. Да се оставя в ръцете му доверчиво и да гледам отвисоко Земята. Да ми разкаже за себе си, да ми покаже живота си. Да съм там една от многото птици. Мисля... (не ми се смейте), но-о-о-о струва ми се, че има дори и какво да ми каже... И-и-и-и... че ме чака...
А после? Е-е-е-е-е, после... всеки по пътя си. Аз - омъжена жена, с деца, дето с внуци скоро може да ме зарадват. А той? Той - Вятър. Така че после всеки ще тръгне по пътя си отново и само прекрасният спомен от сливането ни ще остане... Спомен, който ще се възражда всеки път, когато той – Вятърът отново разроши косата ми.
Или пък... знае ли човек какво е решила Съдбата? Може пък да почна летя по-често с него.
Е, това е. Разказах ви. Ще ме заведете при него, нали? А пък аз обещавам когато това се случи, да опиша преживяването в разказ. Истински. Въпреки че не умея добре да пиша.
П.П. С този кратък разказ участвам в конкурс. Ако ви харесва или пък решите, че заслужавам да полетя с Вятъра, може да гласувате за него.
© Ирен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=281751 Дани, тоо... пристанах на един такъв... А конкурса , ами не успях да грабна първото място, ама нали знаеш...ако човек желае нещо много силно непременно ще се случи
-
Ах тези ветрове! Познавам един такъв див и ревнив, свободен, бърз и мощен като наказание Божие. Омъжих се за него!
Късмет на конкурса! -
Мдааа, Сиси ... трябва да внимавам май какво си пожелавам... Или пък не?
-
Внимавай какво си пожелаваш, че да не те завърти някое торнадо
Всъщност......пожелавам ти го.....Време е вече.Заземяването си го усвоила, сега е ред на летенето...... -
Благодаря на всички. Гласуването приключи. Ще лети друга дама, нооо... това е само сега... И за това сега ще цитирам caribiana -
Още чувствам във себе си
колко много ми се лети.
Затова - щом ми режат крилете
... си отглеждам метли.
За летежите няма значение
имаш ли или не крила.
Важно е настроението.
Много важно е. Няма как.
Важен е устремът към високото,
а не как ще стигнеш до там.
Аз от малка си зная посоката.
И добре, че имам метла
-
Благодаря ви!
-
Много ми хареса! Обичам такива непринудени литературни откоси. Поздрави.
-
Колко е хубаво, когато човек умее да мечтае, а още по-хубаво е ако има една мечта през целият си живот, неосъществима, но красива.Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
