Слънцето скриваше парещите си лъчи зад хълма за заслужена почивка. Цял ден гореше на небосвода, а след неговата ласка и камъкът се пукаше. Селото беше потънало в тишина. Уморени бяха хората му да кръстосват прашните улици, забързани и улисани всеки в своите дела. И няма как да бъде иначе, празникът наближаваше. Свети, Свети Константин и Елена се готвеше да разпали огъня на село Българи. Жежкото юнско слънце беше само предвестник на това, което предстоеше да гори идната вечер в селото.
Баба Злата беше най-старата нестинарка по тези земи. Много огън е бушувал под нозете й, много въглени са горели сърцето й. Носеше нестинарството в душата си, но не искаше да го отнесе със себе си в гроба. Лудешкият танц на танцуващите в жаравата не биваше да затихва, а да се предава през поколенията. Затова старата нестинарка посвети в тайната своята внучка и запали в нея любовта към митичното още от малка. Блага беше поела това малко зрънце от ръцете на баба Злата и грижливо го поливаше с любов, която ск ...