1 min reading
Искам да се губя в перфектния ти образ. Искам и да те усетя... теб и всичките ти превъплъщения. Мечтая просто да се взирам в необятността ти, която е неизмерима. Обичам, когато забравям, че съществувам. Обичам това чувство, защото ти ми го даваш.
Липсва ми всичко, към което ти принадлежиш – света, хоризонта със залеза, облачното небе... Причината за усещаното отсъствие е следната – аз принадлежа(х) към същото.
Помня колко много ме обичаше сутрин... Толкова, че винаги ме събуждаше доволно и с разлята, солена усмивка... почти виновно... В главата ми изплуват спомените, които създавахме заедно. Помниш ли? Аз бях в теб, а ти винаги присъстваш(е) в мен.
Сега обаче си далече. И разстоянието означава промени.
Те, от своя страна, ме заливат. Понякога дори се давя в тях. Не ги харесвам, защото не ми дават възможност да не реагирам.
Възможност, която ти ми подаряваше. Без да искаш нещо в замяна. Може би несъзнателно съм ти се отплащала...(?) Харесвали са ти моите замислени погледи, не толкова см ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up