17. Болницата
Вече живея в болницата. Щом свършат учебните ми часове, отивам при мама. По пътя си купувам геврек или кифла. Свиждането е само два часа, от един до три, но доктор Симов говорил със старшата сестра и тя ми разреши да влизам по всяко време в отделението и да оставам до вечерта. „Тя е внучката на доктор Катина Ковачева” – ѝ казал доктор Симов и това било достатъчно.
В стаята има още три жени, оперирани от рак. Майка ми ме посреща с измъчена усмивка. Сигурно я боли, но все повтаря: „Добре съм, не се тревожи за мене.” Сядам на леглото до нея, вземам ръката ѝ с двете си ръце и започвам да ѝ разказвам какво се е случило днес в училище. Нищо особено не се е случило там, разбира се, но аз си измислям и доукрасявам школското ни ежедневие. В три часа свиждането свършва и отделението притихва. Минава сестрата, носи термометри и лекарства. Майка ми има температура, все около трийсет и осем градуса. Тя си изпива чинно лекарствата и след малко се унася. Тогава излизам в двора на болниц ...