За крушата
През 1928 г. татко насадил в двора круша. Тогава бил младеж на 18 г. Израснах с тази круша. Беше покрила покрива на старата ни плевня - качвах се по една стълба на керемидите, сядах, берях и си похапвах едри жълти плодове. Така и не разбрах какъв е сорта... Зрееше края на август, задържаше се през целия септември.
Татко обичаше да си хапва круши с хляб. Навик от минали гладни години... Отдавна си беше заминал там, откъдето никой не се е върнал... През 2004 г. старото дърво започна да съхне бавно. Гледах го как ще загине и не можех да си представя двора без него! Не бях ашладисвал, но ми дойде на ум да опитам. Винаги съм казвал, че късметът върви ръка за ръка с начинаещите! Засадих дивачка пролетта, прихвана се... през зимата нарязах калеми, държах ги в хладилника, завити в найлон, а следващата пролет се пробвах. Прихванаха се! Тръгнаха две стъбълца - свежи, зелени... През лятото избуяха - привързвах ги, оглеждах ги всичко да им е наред. На другата година цъфнаха и завързаха няколко круши. Радост голяма! Залисан покрай него, по-лесно ми беше да гледам как старото дърво същата пролет изсъхна завинаги... Но бях доволен, че продължих живота му, така както децата и внуците продължават рода на родителите си. Защото така е устроен светът...
Ала през лятото го нападна страшна болест. На върха листата се обагриха яркочервено, сякаш огън лумна в клоните. Слезе надолу и преди да узреят плодовете - изсъхна! Четох... огнен пригор...
Ядосвах се много! С каква любов и надежда го отгледах!
Надничах по дворовете на село да търся точно този сорт - никъде не го открих. Стар сорт!
Мина една година. На пазара оглеждам изложени фиданки всякакви, но на мен ми се иска да избера някаква круша. Ех, няма да е като тази от татко, но все е дърво... Избрах една на късмет - не запомних сорта... Насадих я на два метра от мястото на татковата круша. Прихвана се, оформих короната - тръгна прекрасно дърво. На другата година цъфна, а аз нетърпеливо очаквам да разбера що за круша е. Няколкото плодчета започнаха да едреят - през юли, август се оформиха и на мен взеха да ми напомнят на нещо познато. Заприличаха досущ като старите! Започнаха да зреят, пробвам - същите круши!
...Вече няколко години берем. Едри, жълти, сладки... Как се казват ли? Не знам... И не искам да знам! Сякаш татко е направлявал ръката ми онзи ден там...на пазара, да се хвана точно за тази фиданка! Клончето от снимката е на нея. Отрупана е с цвят, а пчелички - безброй! Пролет е...
© Кирил Тенджов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ароматът и вкусовете били в основата на най-трайните спомени. Вкусът на една круша. А някои хора ядат диня с хляб. Знам, че е истинско. но разказваш така сладкодумно!
-
Наистина, Пепи! Но и приказките са от истинския живот!
-
Като приказка!
-
Мариана, Петър и Емил, все хубави думи сте казали. Нека ви е светло и спокойно в следващите празнични дни!
-
Кире, ти си благословен, щом си засадил дръвче, и си дочакал плодовете му! За изсъхналото не скърби, то така е и с хората, знаеш, някои порасват големи и кичести и дават обилен плод, други съхнат и гинат млади. Но животът не спира, и да, прав си: пролет е.
☀️🌳 -
Харесва ми как разказваш, Кирил! Поздрави!
-
Хляб и круши винаги е имало, Краси. Благодаря ти!
-
И крушите са били круши и хляба- хляб.. Грижовно, мило и топло разказано!
-
Животът ни е низ от вълшебства, Силвия. Благодаря ти!
-
Вълшебство си отгледал. Прекрасен разказ!
-
Светулка, колкото и да сме повтаряли, че едва когато загубим нещо, оценяваме стойността му, няма да е излишно пак да си го кажем. А за бащите ни ще си спомняме, докато... нас ни има. Дай, Боже, всеки да има продължители на рода си, които да помнят и разказват!
Ирина, благодаря ти! -
Толкова силно е било желанието ти и толкова любов си събрал, че чудото е станало!
Много хубав разказ! -
Случайността е висша закономерност.
Разказвай още, думите ти са в синхрон с времето . Върна ме към спомена за моя баща.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
