За обичта 1

                 За Обичта с голямо ''О ''  

                   Отшумя и последният училищрен звънец. Децата с трепет разгръщаха бележниците си, примираха от удоволствие, мигаха по-често, невярвайки на по-високите оценки и с нетърпение очакват обещаното от мама и тати, екскурзия извън страната, почивка на море или електрическа тротинетка.

                   Дали и ние учителите, педагози или даскали, все едно, си мислехме същото.

Последният педагогически съвет. Директорката госпожа Георгиева с патос говреше нещо. Дочувах само.. Да им благодарим...'', вяло ръкопляскане. '' - Колеги - завършваше тя - Благодаря на всички ви за преданост и усилия, подадох данни към отдел ''Просвета'', надявам се и тази година да ни оценят правилно...Искам да ви уверя, че иза  следващата учебна година успях да запазя численост на персонала и часове и допълнитени занятия....Приятна ваканция ''.

Този път ръкоплясканията  бяха по-възторжени.

Поусмихнах се на нещо като виц  '' Колега, с две-три думи опишете мотивите ви да станете учител...

-Юни, Юли, Август...бил отговорът ''.

Имах си план, 20 дни почернявам на къщата-вила в Гърция, после отивам в Париж, не че си нямат черни, но да видя отново Айфеловата кула,, до къде е стигнал ремонта на Нотр дам, дали бездомните са под мостовете на Сена или по парковете, и...и, Кан-кан в Мулен руж, нали имам спестено някое друго левче във фонда '' И аз съм европеец ''.

Ръкостискания с колегите, потупване  по рамото, намигнах  на някои колежки с облизване на устни, последва сериозно отрицателно въртене на глава, въздишка и обещаваща  усмивка '' Нали и през новата учебна година ще сме заедно, тогава ще наваксаме... ''

                  Бяхме в една посока с Марина, учителката по физическо, треньорка по лека атлетика и фитнес инструктор, и Радослава, по Информатика и също фитнес инструктор.

Злите езици говореха, че били лезбийки, но скрити, не го афишираи. Какво пък,  трябва да думкат тъпаня ли.

Харесват се, какво лошо има, по-лошото  не е ли мъж с ..., хайде и там е същата.  А не е ли възможно просто завист към тях, перфектни тела, не се заяждат, винаги са заедно и между тях наистина има човешки и колегиално взаимоотношения.

- Имам повод да почерпя - засмя се Радослава - Марина, Петьо, нали работата ми, студия ли, изследване ли, е приета и организират конференция, жалко че не е по фитнес...

Напълно нормални жени за мен, ако бяха ''други'' щяха да се прегръщат, да кудкудякат, прегръщат, целуват,... така де, да се глезят пред хората.

Смеехме се  над някои весели случки с ученици или колеги.

- Добре, че госпожа Георгиева е успяла да защити бройката, да няма съкращения или намалени часове, и отново ще сме заедно - смотулевих обобщаващо

Те се спогледаха.

- Да, добра работа е свършила - вметна Марина

Пожелах успех на Радослава в конференцията-семинар, общо приятна ваанция и до среща в Септември.

                 Въртях се из къщи. Бях готов за екскурзията си. Нали бях даскал по география и трябваше да гледам с три очи, да записвам, да документирам с фотоапарат и мобилен, нали трябва да е истинско '' До Париж и обратно '', чакаха пътеписа ми и в редакцията на списанието...

Позвъни мобилният ми

- Петьо, колега - натъртено , гласът на Марина - Би ли дошъл у нас, знаеш Радослава е на конференция, искам нещо важно да споделя с теб, нали още от едно време сме приятели. Само не казвай '' За теб винаги, даже и гол влизам в женската баня...'' Сериозно е. Чакам те.

Няма да гадая. Баща й беше  полковник, командир на Гарнизона, здрав, изпънат, човек роден за военен. След промените в армията, нещо се поболя и за 2-3 месеца си отиде. Майка й , леля Димка, не можа да го преживее и не след дълго и тя почина.

Марина преобрази къщята в модерен стил и сега живееха с Радослава.

За мен това не беше кой знае каква сензация, защото когато са ме канили на гости, винаги е било чисто и уютно, и двете еднакво се втурваха да сервират нещо, а не аз съм мъжа, ти си жената, даже и тогава се държаха по-скоро като приятелки, отколкото като любовници.

Позвъних на входната врата.

Появи се както винаги усмихната, беше с опъната по гърдите тениска с някави букви, море, залив, Андерсеновата Русалка, ластични дънки очертаващи дългите й бедра и впити в междукрачието й.

- Заповядай - покани ме с жест и тръгна напред.

Задните й полукълба вървяха стегнато пред мен. Каква жена,... преглътнах мъчително.

Дежурното кафе, студена вода, сладки и приказки '' Помниш ли когато...'' Разговорът се завъртя за поколенията  Алфа,...Z..., Децата-индиго...

Говореше бавно, спокойно за отношенията между хората, между половете и еднополови.

- Напълно съм нормална жена, може би мразя, не точно мразя, но не харесвам сегашните мъже. Едни такива мрънкащи, недоволни, неможещи...

Погледнал съм я сигурно ехидно. ''Айде бе, да не излезе, че ти е  с няколко санта по-дълъг  от моя и лъскав, тогава я втасахме ...''

- Не ми вярваш нали,... Ще ти покажа

Сръчно свали тениската си, измуши сутиена. Две сегнати гърди, излезнали на свобода, едри и изглеждащи сочни, с настръхнали зърна.

Облизах скришом пресъхналите си устни.

Разкопча дънките, шум на цип и се свлякоха в краката й. Ослепително бели дамски къси боксерки, да ги нарека, не оскъдни бикини. Полубоксерките й  придържаха стегнати задни части.

Къде го е скрила, поне в ХХХЛ филмите... Гледах като онемял, не мигах. 

Бяла купчинка се  настани  до дънките й.

Гледаше ме право в очите без излишен свян. Устните й здраво стиснати.

Поразкрачи се малко, после още малко,... ако имаше нещо щеше да падне. Разкрачи се още, както казвахме , куче с кокала да мине между краката й.

Отново нищо не се показа и не падна.

Приближи се до мен, хвана ръката ми и сложи дланта в междукрачието си.

Останахме така секунда две, немърдащи и не дишащи. Пусна ръката ми, направи крачки назад до дрехите си.

- Е, убеди ли се, че съм истинска жена и нищо мъжко не ми виси,... не съм порно актриса, обикновена  жена съм. Нали сам видя и пипна, обличам се....

Приятно е да гледаш как жена се разсъблича, но още по-приятно е да гледаш финеса с който се облича...Сутиен, тениска,... слънчев лъч се провря в междукрачието й, после полу=боксерките й го скриха, шум на цип.

И отново Марина  бе цяла и облечена. Нсстани се до мен на дивана.

- С Радослава се запознахме в курс за фитнес инструктори, бяхме студенти. Увличах се по  травматология ли, спортна медицина ли, имахме такива изпити в Института, а може би по едновремешното чакръкчийство...Изглежда Радослава не е била загряла достатъчно, изведнъж изохка, взе да куцука, бях близо до нея, подхванах я, и на пейката се заех да масажирам прасеца, бедрото й през трикото. Потреперяхме и двете от нежния допир. Не, не мога да кажа , че съм обратна, милозлива ще е точната дума. След занятие пихме кафе, общи приказки, и така продължи близо месец. Чувствах необходимостта да я видя, да бъде около мен...

Както сега, гледах се в огледалото в къщи, въртях се, крачих се,... нищо необикновено.

Измолих от колега видеокасета, съвсем други неща имаха онези актриси там, четях и търсих в библиотеката изследвания за това, можех да напиша дисертация , или просто принос в науката, като професор доктор Август Форел.

Изплаших се.

Знаеш баща ми  беше военен, възпитаваше ме като момче, строго и спартанско. Знаеш, че  още като деца не се страхувах от нищо, катерихме се по дърветата, хващахме водни змии по реката, пеехме '' Бен-бен гърмеше ти,... бен-бен отвръщай аз ''. Баща ми ме учеше за разглобявам и зглобявам пистолет, Калашников, вместо да играя на  кукли.

Сякаш се преобразих, не мразех момчетата , пак ти го казвам, но се надсмивах над дебелината и безпомощността им. Само с теб си напаснахме, беше различен от тях, здраво, яко момче, но не се  заяждаше с никого, помагаше на трътльовците. Помниш ли...

- Ако е това, дето си мислихме, че имаш кръв, че се  бе ударила след поредната щуротия...

Тя ме погледна признателно и кимна с глава.

Драпахме по върбите над реката. По крака й по късите й панталонки се бе спуснала струйка кръв, отзад дупето й мокро..,Изплашихме се и двамата. Бегом в къщи при майка, тя беше лекар в Градската болница. Заобяснявахме й един през друг, че има кръв, а мама

- Хайде Петьо, излизай на двора, да те няма тука,... аз ще я прегледам.

Обадиха се на майка й, трите жени седяха и нещо тайно си шушукаха. Марина седеше на стола като на стрък коприва, и не смееше да мръдне.

- Мамо какво й имаше, нещо сериозно ли се е ударила  - попитах тогава

А тя

- Ами вече не сте малки, момичетата се развиват по-бързо, просто е дошъл първият цикъл, ами тя е момиче, нормално развито и е време за това, тя вече не е момиченце, а жена...

Марина само се усмихна потайно. За същото сме си спомнили.

- Знаеш ли, мислил ли си , искал ли си някога, да спим заедно, да се любим - плахо попита тя

- Откровено ли,... не, приемах те като истинска приятелка, само по филмите, уж истински приятели, даже и роднини, пък спят заедно и после разочарование.

- Да, и аз така,... не чувствах необходимост, а може би само от любопитство...Ти си забравил, веднъж пред огледалото  у вас го накарах да се освободи, мислехме си, че това е игра,... но после полувин час бърсахме паркета, някой да не познае.

                 Замълчахме и двамата, погледнахме се, дали си мислехме, че ето сега е  момента и знаем, и го можем.

- Знам, доста хора неодобряват това, че с Радослава сме заедно, просто се допълваме, не сме истински  лизбийки, просто две жени отдадени на нежност и обич помежду си. Ще ти призная, чувството ни на взаимна обич надделява у нас, всяка я търси у другата и я дарява...

Заспиваме голи и прегърнати с мисълта, че си принадлежим една друга. Какво да търсим навън, когато обичта ни помежду е достатъчна. Преди сме имали предложения за секс от мъже, все пак всеки би искал да държи в ръцете си такива тела, но дали ще направи щастливи тези тела,

а Петьо, дали...После се разбягват, като им подшушнат, че живеем заедно '' Те са обратни е заключението им, не ни трябват подобни ''.

Ето трета учебна година сме заедно, колегите =свалячи се опитаха да всеят недоверия между нас с Радолава, че уж сме били двулични, уж лизбийки а не отказвали мъжки ласки,...или сме имали по-големи предни опашки от техните и ги било срах, защото били порядъчни.

Позасмях се, е ще ги оборя, ако става въпрос за теб Маринче, просто си жена -мечта, или когато гроздето е  на високо, казваме, ами то е кисело.

               Или просто не сваляй летвата, защото някой не може да я прескочи.

следва....