За прошката и чорбата.
- Идвай, чедо, че чорбата ще изстине! – тъй ми подвикна баба докато разсипваше в купите фасула.
Цялата къща ухаеше на прясно изпечен хляб, фасулена чорба и запалени свещи. На стената над леглото имаше малък иконостас, там си стоеше от как се помня, с иконата на Исус и Дева Мария с младенеца.Баба често палеше свещи, а миризмата на восък се разнасяше из цялата къща. Днес тя беше доста мълчалива, реших да я заговоря, че тишината някак си ме давеше:
- Бабо, днес има литургия, ти уж си набожна, а не ходиш при попа?
Баба ме изгледа изненадано и малко сърдито:
- Яж си чорбата, че ще изстине!
Помълча малко, погледна ме тъжно, па рече:
- Няма какво да диря у църквата, чедо! С попа какво да си хортувам? Изстинах към тях, като ей тая чорба! Вярата, чедо, у душата си я носиш, с нея се раждаш, тя цял живот те топли не изстива като чорбата! Няма как лошотия да вършиш, а после в църква да се молиш. Превърнаха божия храм в магазин, чедо. Всеки може прошка да си купи за греховете. Дадат някоя пара и чисти си мислят, че ще излязат. А те греховете много, за туй и попа такваз скъпа кола си купи! Как да ида, детето ми, на литургия, да слушам как спасение проповядва ,а с пръст размахва.
То така спасение няма! Плашат с Бог, а то, дъще, в Бога се вярва! С него не се плаши! Направили дарение греховете си да изкупят, а кога ногата им от църквата излезне, пак целите в грехове потъват! Аз на Господ се моля дека си искам, покрив не ми е нужен.Кога искам да се пречистя, само от него и от себе си прошка искам, поп не ми требва! Дошли сме голи на този свят, дъще, и голи ще си идем, само с една прошка. А тя, чедо, от мене да знаеш, не се купува!
След нейните думи в стаята настъпи тишина, баба засърба изстиналата чорба, някъде в далечината се чу черковната камбана за нова литургия!
© Росица Димова All rights reserved.
