Стриптийз барът носеше името „Camellia“, намираше се в северната част на Кьолн, Германия, а притежателят му се казваше Игор – фамилията не си я спомням. Явно руснакът се познаваше отлично с Валентин, защото беше доста отворен към мен. Мислите ми бяха леко объркани, защото, по мое впечатление, същият се занимаваше и с облеклата на момичетата. Разведе ме из клуба, показвайки ми най-различни детайли, които, иначе, не биха ми привлекли вниманието. Явно собственикът беше луд на тема екстравагантност и модернизъм. Гръмкият му глас и неколкократното привеждане към рамото ми в началото ме притесниха. Но осъзнавайки ситуацията, изненадата започна да отстъпва. Посочи ми три огромни розови завеси, зад които „прекрасните“, както ги наричаше той, продължавали да се грижат за гостите си. Може би тази мисъл ме безпокои дълго, защото си мислех, че заведението е просто място, където мъжете да разпуснат с питие, гледайки момичетата... без навлизане в пряк контакт. Но каква точно бе ролята на Валентин въ ...