6 min reading
Слънцето отдавна се бе скрило зад високите хълмове , недалеч от Бийттаун. Луната бавно се извисяваше над земята в безоблачната нощ. Милиони звездички сякаш прогаряха мънички дупчици по мастиленото небе. Беше тихо, покоя на отдалата се на заслужена почивка земя от време на време нарушаваха само няколко сови, в търсене на храна. Нямаше вятър и майската нощ се очертаваше да бъде приятно топла.
Жителите отдавна се бяха прибрали по домовете, повечето дори си бяха легнали вече, а други се отдаваха на сладки разговори край камините. Селена Арчър също не спеше. Момичето нямаше място при своите съжители, освен ако не желаеше да чуе още хапливи подмятания и нахални въпроси. „Всичко това скоро ще се промени. Ще ги е страх да ме дразнят и питат. Аз ще го променя.” Мислеше си момичето всеки път, когато в главата й се прокраднеше налудничавата идея да се присъедини към другите. „Когато са повече, се осмеляват, а когато са сами – гледат по-бързо да ме подминат.”
Детето бе започнало да се превръща в к ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up