Захаросани портокалови корички
„И капки втечнена по женски нега
към риска се втурват. Без страх! И сега!”
Мария Панайотова
Толкова съм мокра, че ще се претопя в шоколада на очите ти, като дъхав ванилов сладолед, посипан с портокалови корички. Усещам горещия ти дъх да лази по врата ми. Настръхвам! Желанието да поема риска и да скоча във вихрушката на чувствата е толкова завладяващо, че… омеквам. Нима не виждаш? Не знаеш ли колко силно тупти сърцевината ми? Колко само съм мокра? Капчиците сладка роса блестят… Приканват. Затварям очи. Асансьорът ни въздига към онова, което трябва да се случи. Тук и сега. На момента! Искам го! Ноздрите ми са изпълнени с аромата ти. В съзнанието ми изникват дългите редове на разцъфтели портокалови дръвчета. Всеки трепет и горещ полъх от твоето сърце ме карат да виждам как растат плодовете и как узряват. Портокали. Ярки и слънчеви, разнасящи цитрусов дъх из потайностите на сърцата ни и омайващи с вкуса си умовете и сетивата ни. Казвала ли съм ти, колко много обожавам захаросани портокалови корички? А колко обичам самите плодове? Те са събрали в себе си най-слънчевото от слънчевото по света. Те са като живота и любовта. Като страстта, разгоряла се из вените ни.
Потърквам сочният едър плод по бузата си. Усещам как сладкия тръпчиво-лепкав сок се крие в сърцевината му. Също както при теб. Ароматът не ме лъже. Прокарвам език по устните си и долепям до наситено оранжевата повърхност. Сладост и горчивина. Като нас! Като любовта… Ще изпием ли сладкия сок, отхапвайки от сочните парченца? Можем ли, след такава сладост да оцелеем? Да останем същите? Не! Това е отговорът ми на последните въпроси. Нито ти, нито аз ще останем, каквито сме, след този пир. И не, защото ще те окова в невидимите за теб окови… Не! И не защото ти ще отдадеш всичко от себе си. А защото, аз ще се отдам всецяло – с душа, със сърце и тяло. И ще бъда истинска, все поглъщаща и стихийна. Ще бъда и вода, и огън, и въздухът в гърдите ти… Ще бъда земна в страстта и ураганна в емоциите си. Плаша ли те? Устните ми бавно се галят, прихлупвайки се една друга. Знаят, предвкусват сладката горчивина от целувките ти. Усещам учестения ти дъх. Завихря се! Ръцете ти ме докосват, като ефирни лебедови пера. Настръхвам! Всичките плодове скрити в женствеността ми, очакват да бъдат откъснати и вкусвани до припадък. Препълнени са и сочни. Вратите се отварят. Ръцете ти се плъзват по кожата на гърба ми. Обхващат. Усещам трепета им. Прекрачвам, а ти си плътно зад мен. Няма връщане назад. Обгръщаш ме и ме обръщаш към себе си. Очите ти горят. Разтопеният шоколад в тях ме омайва. Сочността на устните ти, дъхът на портокалов цвят. Разнежващ, разтичащ се сок… Откъсваш най-фините звуци от гръдта ми. Спираш само колкото да погалиш всичката пълнота на душата ми. Ароматите ни се сливат – горещо какао и цитрусов сок. Вкусът от другият избухва и обладава сетивата ни. Няма връщане назад.
Опитваш от вкуса на плодовете и… повтаряш. Колко е гореща нощта! Колко е жарко в стихията на сбъднатите копнежи! Ще ме изпиеш ли докрай? Ще стигнеш ли през светлината, до белотата на нажеженият копнеж, до негата на вкусните парченца плод и лепкавият дъхав сок? Без време, без да следим непрестанният бяг на стрелките и без обяснения. Ще бъдеш ли мой, защото аз вече съм твоя?
Благодаря за вдъхновението, Мария!
Светулките ти осветиха вътрешната ми муза.
Това е от мен, към влаковата композиция от вдъхновяващи се творби.
Благодаря Аделина за удоволствието да създавам подобни текстове! :)
© И.К. Всички права запазени
Свързани произведения
Ще дойдеш ли? Чакам те в стаята аз.
Докосва сърцето ми живата жар.
Не знаеш, че вече си мой господар.
Отпивам на глътки надежден балсам. ...
>
> мое сладко вдъхновение,
>
> благодаря ти! ...
Коментари
-
То си беше направо роман, за мен. Толкова дълго да пиша... 😉
-
Благодаря за интересния коментар,Петър!
В духа на метафорично ти портокалови ухание на любовта в написаното е. Благодаря и за любими!
-
Когато портокалите са узрели, и готови за бране, във въздуха се носи наситено-сладък аромат. Самото бране на портокали, обаче е работа нелека. За да стигнеш до сладкото и сочно изкушение, трябва да провреш ръка между бодливите клони на дървото. Но кой ти мисли за няколко драскотини, когато сладостта е тъй желана?...
Капки кръв се стичат по червената, суха земя. После по устните потича сладък портокалов сок. Кръв и портокали. 🌞 -
И за двете Ви!
-
Знам, знам и аз така! Ама майтапа ми е в кръвта
-
Хехе, само лекичко те подбутнахме!
Всичко е с добро чувство, знаеш! -
Хахахах, ей ама че сте... къде бе, къде е тая заявка
Абе опитвате се да ми развалите кефа и четенето, то насила хубост не става! -
Това вече е заявка!
Ще очакваме -
Абе какви клетки, какви 5 лева
Като му дойде времето и историята сама ще се напише, ако не ще е някоя рима -
Ей, Силве!
Вече като ти знаем името е много по-хубаво! Излез от клетката и ни зарадвай! -
Мързел ме е налегнал в жегите, пък и ми е сладко да ви чета Хубаво е човек да си пълни душичката с красиви думи и забавни предизвикателства
-
А така...Още някой, открил, че харесва захаросани портокалови корички....
SMooth, я вземи ни зарадвай и ти с нещо, дори и да не е вагонче от общата композиция. И още веднъж - благодаря! -
Това да "рисуваш" живи картини и "раздаваш" ярки усещания с думи си е истински майсторлък!
Прекрасни редове! -
Еее, Красе! Захаросвам аз... Но, да разбера, че съм захаросала и вашите души си е истинската награда.
Силве, благодаря ти! Уникален коментар! Последно време наистина сте във вихъра всички страшно талантливи поетично настроени творци. А бе, какви ги заплетох?! Я, да си го кажа, че ме е срам да ви коментирам - така вдигнахте летвата, че не можем да я видим в далечината на небесните простори.
Англече, благодаря ти мила! Горното се отнася и за теб. Да си знаеш, че като се развълнувам половината думи си ги изяждам и... така. -
Отзад-напред проследих и ето че стигнах до първоизточника на шоколадовите удоволствия. Портокаловите корички, така майсторски си ги омагьсвала по редовете, че в един момент имах усещането, че майстор готвачите могат да ти завидят на идеите. Затова ще се опитам да коментирам и аз по този начин.
Фин и деликатен усет за баланс между вкусовете, бих добавила че еротиката е като нежен крем, на моменти се пораждат цветове асоциирани с различните нюанси на героинята, донякъде и покачения на пиедестал любим, но най-силно и водещо усетих - отдадеността в творбата. Поздравления, Илиянка! -
Припаднах!... "Ще бъда и вода, и огън, и въздухът в гърдите ти…" Свестявам се! И "в съзнанието ми изникват дългите редове на разцъфтели портокалови дръвчета." Лия! Хубаво ни захароса Поздрави!
-
Благодаря за "любими"!
Мария, Елка и Мариана, пожелавам ви нестихващо вдъхновение! -
"Без обяснения", много въздействащо! Поздрави, Лиа, впечатли ме!
-
Отдавна не бях попадала в такъв избухващ вдъхновителен период!
Момичета, с вас се чувствам толкова жива! -
Благодаря ви и тук момичета!
Мария, стихотворното ти детенце носи силен заряд и ми даде устрем да вдигна поглед към едно красиво творческо бъдеще.
Благодаря! -
Предизвика ме, Лиа! Отново!
Пускам стихотворното си детенце, написано на прима виста и нека потече към вас, вдъхновили ме момичета, като струйка втечнен шоколад! -
Уау! Убивате ме, момичета!
Лия, очаквахме те и чакането си заслужаваше!
Обмислям...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
