Защо четат авторите?
Да можеш да пишеш е като да имаш собствен лунапарк. Само да щракнеш с пръсти и могат да инсталират и катерушка, и въртележка, или басейн с делфини в него. Всичко се случва мълниеносно, и вярвайте ми, пишещите много се забавляваме в този парк.
Там винаги е весело и интересно и абсолютно по всяко време ни чака нещо забавно и вълнуващо. Без в главата ми постоянно да се блъскат истории и герои, щеше да ми е страшно скучно и винаги съм се чудила, когато някой започне да мрънка за дължината на есето (тъй като пет страници е толкова непостижимо много). При мен историите вървят като на запис, моята работа е само да ги записвам достатъчно бързо, преди думите да избледнеят в съзнанието ми. Този текст, между другото, ми досажда от два дни да го напиша и днес се предадох и седнах, защото иначе ще продължи да се мотае в съзнанието ми и да ме дърпа като коте, което си търси другарче за игра.
Та, защо четат авторите? Ако си имаш собствен лунапарк, където всичко става с едно щракане на пръсти, защо ти е да посещаваш други лунапаркове? Там нямаш контрол над нищо – каквито увеселителни съоръжения има, това е. на първи прочит това звучи доста скучно, обаче истината е, че повечето хора са посетители в чужди лунапаркове. Авторите, преди да станат такива, са били читатели (или ако не са, то трябва да си наваксат). Обаче от какъв зор ти е да четеш, след като други четат теб?
Отговорът ме тресна по главата онзи ден. Защото сме любопитни. Когато пишеш, постоянно си мислиш, че пишеш зле – за това по-подробно в друг пост – и много искаш да знаеш как се справя конкуренцията. Писането е субективно и за да разбереш дали нещо е хубаво или не, трябва първо да си го прочел. Понякога, нещо написано от друг може да ти помогне да доизмислиш своята история. Обаче най-често разходката в чуждия лунапарк е отмора. Колкото и да ти е лесно да създаваш нови светове и дори героите да се редят на опашка и да те молят да ги опишеш (а някои са наистина много досадни, вярвайте ми), това уморява.
Само си представете колко е шизофренично да имаш в главата си четирима – двамата герои, които водят някакъв диалог, разказвачът и вие. Това е като да си съдия на боксов мач 24/7. Или пък да прекарате два дни в четене на рандъм статии и гледане на клипчета, защото ви трябва един-какво си място, където героите да направят това и това. Чувството е уникално, след като станеш от компютъра и видиш, че текстът е нараснал с още десетина страници. Обаче всеки ден, една и съща история (някои от нас изневеряват на основната си история с още няколко такива), особено ако има краен срок (а то трябва да има, иначе никой нищо няма да допише) – ей това е много уморително.
Тогава авторът просто бяга и най-лесното бягство е да се настани в лунапарка на някой друг. Там е като да си на гости при баба. Всичко е подредено и удобно и веднага ти сервират чай и сладки. Героите не дърпат теб за ръкава за нещо си, ами правят каквото им казва друг. Твоите герои, дори и да имат нахалството да коментират (а моите, също като мен, не си затварят устата много), са заети с други дела и общо-взето мълчат. И така човек може да си поседи с една хубава книга, да си почине от писането и да си събере мислите без разни герои да му се пречкат.
Така че, ако Чукчи е писател, Чукчи рано или късно (без значение дали иска или не, просто по необходимост) ще стане и читател. Просто защото да се подвизаваш само в собствения си лунапарк, дори и да е невероятен и огромен като Дисниленд, понякога е скучно. А вие в чий лунапарк се криете в момента?
© Бистра Стоименова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
За другите- не знам, аз чета, когато имам време и желание. Хареса ми сравнението с "Лунапарк". Той понякога е много тих и лампичките не светят. Друг път е шумен и дружелюбен
Става интересно, когато цели композиции от влакчета тръгнат да пресичат Лунапарка едновременно Хареса ми как си изложила мислите си. Четенето също е талант. -
ValentinaMitova (Valentina Mitova)
Аз също си мисля, че човек се ражда разказвач.
Ivita_Mirianova (Ivita Mirianova)
Лека нощ -
Бистра Стойменова, да, така е...Затова казах, че четенето, ме те прави писател...Трябва да го имаш заложено, вътре в теб...
-
Лека нощ, Бистре.
И утре е ден. -
ValentinaMitova (Valentina Mitova)
Съгласна - писане без четене не става, но самото четене не гарантира добро писане. Даже изобщо.
Ivita_Mirianova (Ivita Mirianova)
Приемам други по-смислени метафори. Трябваше ми нещо, което е натъпкано с разнообразни неща, които могат да се демонтират, когато ти скимне. И се сетих за "София Ленд" -
И...все пак. Не съм съгласна с лунапарка...
Звучи ми фалшиво. -
Някъде се загубих из това разсъждение...🤔Но, ако не си чел, едва ли ще си добър "писател"! А това пък че си чел, не те прави писател! Ако си смучеш историите от пръстите, също никой и нищо няма да помогне...Така си мисля 🤔🤔
-
Бистре, може да се пише и по друга актуална тема: Защо се нападат авторите? Просто ми хрумна.
-
Ivita_Mirianova (Ivita Mirianova)
Извинението е прието -
Нищо не съм приела лично, Бистра. Пиши ми.
И се извинявам...Не си амбициозната посредственост.
Ни най- малко. -
Продължавам с отговорите, защото докато напиша предходния коментар и вие сте изписали още (а не мога на по-малко от 10 минути да пиша).
Ivita_Mirianova (Ivita Mirianova)
Не знам какво казах и какво си разбрала, но твоя воля. Жива и здрава. За мен писането е това, което е - разказване на история. Дали ще е в стихове или в проза, няма много значение, пак има нещо, което искаме да кажем. За терапии и "търсене на себе си" има дневници, психолози, но не мисля, че подобни неща стават за четене от някой друг, освен онзи, който ги е написал. Не обичам префърцунените определения (и докато не ме издаде някой, с гордост се наричам "драскач"
. Някой път ще ви пусна историята и защо (травми от детството или защо все попадам на чалнати учители по литература, да ме извиняват). Отново не схванах какво прие лично, нооо както си решиш.
jonnnn (Пламен)
Отворен е 24/7. Лека.
troia (Катя Иванова)
С това съм съгласна. Четенето наистина помага човек да пише по-добре. -
С теб, Бистра, няма какво повече да си кажем. Амбициозната посредственост няма нужда от коментар.
-
ВалентинВасилев (Гедеон) няма нищо кой знае какво Поне аз на това му викам "здрав разум", пък не знам.
Продължавам да отговарям, че ми свърши броят знаци в предишния пост.
Ranrozar (Стойчо Станев)
Всеки преди да се научи да чете, е слушал приказки или е измислял такива. Преди писаното слово, са историите.
Bezzhichen (Безжичен)
Според мен човек, който тръгва да пише преди да е прочел достатъчно, страда от много тежка форма на нарцисицъм. Такива хора пишат, за да могат да си лепнат прякора "творци" (много мръсна дума, да ви кажа, пропита със соц привкус) и да се правят на голямата работа. Докато всъщност се опитват да си придадат тежест чрез нещо, което най-често не им се получава добре.
Ivita_Mirianova (Ivita Mirianova)
Моля, не че съм смятала, че ще стане тема за дискусия. Обаче пък всички мисли са добре дошли. Всеки има да разкаже история (не само интелигентните, но просто само те се сещат да я разкажат по начин, който другите могат да разберат). -
Здравей, Бистре! Харесаха ми разсъжденията ти. Мисля, че всеки има отговор за себе си. Моят е, че четенето ме вдъхновява да пиша. Не е вредно, а приятно занимание.
-
Уважавам мнението ти, Бистра. Но ”хлопането на дъските ” е лаф от ерата на динозаврите. Не е оригинално. Не ме обори.
Съжалявам, че се подведох и коментирах творбата ти.
Жива и здрава бъди. -
Утре дали е отворен този Л..парк, ? Тогава ще ... заса лека
-
Начиии, връщам се след два часа, а тук станало голяма дискусия...
Да видим какво мога да кажа на всеки поотделно:
jonnnn (Пламен)
За да разбереш дали влакчето ти харесва, или не - първо трябва да се качиш на него. Защо обаче не е ясно - дали билетът е бил шарен, дари си имал няколко минутки за губене... Обаче фактът е, че си се качил. Значи е имало някаква причина. Всеки си има негов лунапарк (и повярвай ми, това тук не е дори обложката на моя). Ела, разгледай, току-виж нещо ти стане интересно, кой знае?
Ivita_Mirianova (Ivita Mirianova)
Да кажем, че писането е "пътуване към себе си" ми звучи доста претенциозно. Според мен то е разказване на истории. От каменната ера, хората са обичали хубавите истории. Някога са се помнели наизуст. Сега ги пишем. Но пък съм съгласна, че по-зловещ критик от самия теб на собствените ти неща няма (а ако смяташ, че пишеш феноменално, вероятно ти хлопа дъската). -
Ще те чета.
Благодаря, Безжичен. -
Ивита, моите текстове са тук.
-
Еее, Стойчо. В много дълбоки води нагази.Днес не е важно да може човек да
чете...Още по- малко да пише.
Важно е колко пари имаш, независимо с какъв цвят...Шкафчетата се препълниха, наред са гардеробите. -
Че кой е започнал с писането преди да се научи да чете?
И преди всичко сме читатели.
Е,който може, го може! -
Прав си, Безжичен...Но не ти ли е щуквало да напишеш нещо, което да остане? Нещо, което да разбуни духовете? Да е различно? Пробвал ли си...Или стои в съзнанието ти и чака?! Кого и какво чака...Интелигентните хора трябва да пишат, ...Да изразяват позицията си...Иначе, какво става? Замислял ли си се... Отива всичко по дяволите...Какво оставяме на децата си?... Корени...Едва ли...Остават ни само крилете.
И те са достатъчни.
Благодаря на Бистра за темата.☺ -
Интересно ми стана. Предпочитам да чета. Понякога, рядко, пиша. Ама това е затова, защото съм импулсиран от нещо прочетено. Може и преди много години. И се е въртяло в съзнанието ми, та трябвало да го избия оттам. Иначе - винаги съм предпочитал да чета. И затова прочетох този твой текст. Интересно ми стана. Че е избил в съзнанието ти и е било необходимо да го споделиш. От мен - един читател.
-
Луна- парк ми звучи като гей- парад.Извинявам се... Няма нищо истинско нито в едното, нито в другото. Първото е като задочно реципрочно на второто. Цвят и пушилка. Нищо друго.
Писането е пътуване. Пътуване към себе си. От другите- за читателя. От теб- към останалите. Когато пишеш- триеш и плачеш... После...Пишеш отново. И си радостен, че си трил...
Писането е изживяване, съревнование със самия теб и с никой друг. -
С подозрение подхождам към чуждите луна паркове - влакчетата са или много къси, или много бавни, или страшно бързи или докато се возя ме разсейват с някакви дълги странични описания, или пък са съвсем сухи, че дращят
Удоволствието ми е да разглеждам как точно са направени, дали раздават от моите сладки и захарен памук, и на практика толкова се ядосвам, че се връщам и си ремонтирам основно моя си И ... подритвам моите герои да са по-взискателни, дори в глупостите които вършат Бистра, в момента съм в твоя Лунапакк и видях няколко Чукчи , дето събираха ... и дискутираха ... и само глей кво ще напишат утре -
ВалентинВасилев (Гедеон) мерсиии! Лунапарковете са интересни, но трябва и почивка от време на време 🙃
palenka (Пепи) мерсиии! -
Защо да се моря да пиша, когато наготово мога да чета?
Сега сериозно: защото са ми интересни и забавни чуждите идеи, мислене, пресъздаване, и ако ми допадне нещо, е удоволствие вече. Не чета всичко.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
..На входа на плетеница от тръби имаше огромни цветни постери с първите пет изречения, а за да не се объркат в строежа временно имаше надписи : за познавачи, за фукльовци, за лаици, за балами, за напреднали, за луди ... имаше и няколко тръби, дето водеха направо надолу, а даже имаше и такива, които накрая нямаха изход. После посетителите се опаковаха в специална палачинка, в съответствие с избраната тръба и Ихуууу надолу! Впоследствие се появи и читателското поле с монтирана истинска ПинБол машина