Feb 26, 2021, 11:26 AM  

 Зеленият камък - четвърта част

1K 0 0

Multi-part work to contents

2 min reading

            Докато вървеше натам се питаше дали тези души можеха да се върнат обратно в телата, да се съживят или да се вкарат в някое друго. Предполагаше, че е възможно и логично. Щеше да попита малчугана като го видеше, сега вървеше към работата на своя приятел, после щеше да отиде да види баба му.

            Казваше се Алекс и работеше в книжарница. Щом го видя, отиде към него, поздравиха се, поговориха, той му спомена, че за пореден път е отхвърлил добро предложение за работа, не след дълго Дидо си тръгна.

            Наближи къщата на баба му, позвъни, тя му се усмихна като отваряше, прие го, почерпи го с бисквити. Поговориха си малко, тя се радваше винаги, когато има гости, понеже не излизаше никъде. Той я остави да говори повече, все пак ѝ дължеше това, след намеренията, които имаше.

За момент му стана съвестно. Старата жена най-малко заслужаваше да застане пред камъка, дори се сети за още няколко души, с които би могъл да я замени, но не!  Разколебаеше ли се веднъж, изгубеше ли време, щеше да се разколебае пак и работата да отиде на вятъра.

            Тя седеше на креслото и му разказваше някаква история от младостта си. Той се преструваше, че я слуша, извади камъка. Щом старицата го видя, прекъсна думите си и попита:

            - Какво е това, Дидо?

            - Специален емералдов камък, виж по-отблизо.

            Тя се приближи, той допря го в челото ѝ, след това старата жена примигна и се отпусна на стола. Идеално, помисли си той, тук естествената смърт сваляше всякакво подозрение.

            Той се повъртя известно време в хола, насочи се към вратата и си тръгна.

           

 

            Това с бабата всъщност му беше най-трудно, затова реши че стори добре, щом свърши рано с нея.

Прибра се за известно време вкъщи, след това се насочи към дома на селския. Това щеше да му бъде пък най-приятно.

Пристигна там около шест часа и зачака, задникът все щеше да се появи, понеже магазинът беше наблизо.

Така и стана - онзи излезе от входа и щом видя Дидо, каза:

- А, ти ко прайш тука ве?

- Дойдох да го сложа на майка ти, после да свърша не челото на сестра ти.

На онзи само това му трябваше, той се изсмя злокобно, след това пристъпи към него.

- Ей, педалче, подписа си смътрната присъда!

Шибаняка посегна към него, Дидо извади камъка, оня се вцепени, Дидо каза:

- Не, ти си подписа своята, още предния път!

Онзи примигна все едно беше забравил, Дидо допря камъка в челото му, селският падна в краката му неподвижен.

Младежът си тръгна. Един човек ги беше видял отдалеч, изтича до Дидо и попита:

- Ей, какво му стана?

- Припадна от топлото, след 15 минути ще стане, няма проблем.

- А, добре - отвърна другият и си тръгна.

Не, нямаше да стане, полицията щеше да разпитва Дидо, но му беше все едно.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Пресиян Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...