Зеленото чудовище беше пъпчиво. Шепот, танцуващ с вятъра в клоните, и зелени лигави пръсти, милващи едно дърво.
- Здравей - каза то тогава. - Здравей.
Погледнах малките му влажни очи и ме проряза болка.
- Цветен ден, нали? - попитах аз.
- Есен е.
- А защо си сам?
- ...а. Сама. Хората очакват да съм красива, затова. Стоя тук и обичам дървото. То няма очи. Всъщност ми помага да се излекувам.
- От какво?
- Виждаш ли сега, аз съм грозна. И живея с дърво. Толкова.
- Да не искаш да си тръгна?
Тя се замисля.
- Виж сега, майка ми умира от моята болест, баща ми умира от моята болест, братята и сестрите ми умират от моята болест. Не знам какво да искам освен да забравя всичко. Ще ме разсееш ли? ...