2 мин reading
Зеленото чудовище беше пъпчиво. Шепот, танцуващ с вятъра в клоните, и зелени лигави пръсти, милващи едно дърво.
- Здравей - каза то тогава. - Здравей.
Погледнах малките му влажни очи и ме проряза болка.
- Цветен ден, нали? - попитах аз.
- Есен е.
- А защо си сам?
- ...а. Сама. Хората очакват да съм красива, затова. Стоя тук и обичам дървото. То няма очи. Всъщност ми помага да се излекувам.
- От какво?
- Виждаш ли сега, аз съм грозна. И живея с дърво. Толкова.
- Да не искаш да си тръгна?
Тя се замисля.
- Виж сега, майка ми умира от моята болест, баща ми умира от моята болест, братята и сестрите ми умират от моята болест. Не знам какво да искам освен да забравя всичко. Ще ме разсееш ли? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up