Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Опасно сладко - част 3 🇧🇬

Лора
Втората събота дойде твърде бързо.
Или може би не достатъчно бързо - не бях сигурна, а точно това ме дразнеше. Не обичам несигурността. Тя е лукс за хора, които могат да си я позволят. Аз отдавна бях решила, че не съм от тях.
Сутринта беше като всяка друга - алармата, кафето, мирисът на сладкар ...

elenkas03

Prose

223

Тате имам мечта 🇧🇬

Тате имам мечта
- Тате, имам една мечта!
- И каква е тя?
- Като порасна, да стана красива - като теб!
- Е защо пък като мен? Ти си момиче. Ще имаш женска красота Ето, като тази на мама. Мисля - не! Ами дори съм напълно сигурен, как ти ще си красавица още по-голяма. ...

rygit

Prose » Short stories, Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

313 2 2

Заплахата от юг - 32 🇧🇬

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесета
Новият курс на КЕП
- Колцина са нахлули вече през пролуката в зида? - обърна се председателят Заралар към натоварения със задачата да събере информация за новопристигащите от юг Стрела. Отново, както всеки път, седмината член ...

IvanBozukov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

256

14+ Глава 3 – Тайна полиция – Из книгата "Имперо" – Борис Накев 🇧🇬

Агенти на италианската тайна полиция – „Бургези", бяха окупирали ЖП гара Milano Centrale. Никога не можеше да се знае просякът просяк ли е или е тайно ченге. По същото време из улиците на Наполи беше пълно с рисунки и статуи на католически светци. Бях най-голям почитател на статуята на Падре Пио ...

Boris.1

Prose » Short stories, Novellas and novels

261

Прекрасен ден 🇧🇬

Полъхът на вятъра дойде като дългоочаквано облекчение след преминала тежка треска. Болеше от жегата, от напичащото слънце, от палещата горещина, която сякаш разтапяше света наоколо.
Цялата сутрин имението лежеше под слънцето като разпънат на кръст мъченик. Денят бе адско изпитание със застоелия си в ...

Marialla

Prose » Short stories

293 2 4

Деепричастие 🇧🇬

Колкото по-голям боклук си, толкова повече боклуци събираш.
Съдиш само по това, което разбираш. Ne sutor supra crepidam.
Младостта е разкош на възрастта. Разкошът не е младост. Очевидно нямат нищо общо.
Не бива да насърчаваме богатството. Редно е да го присвояваме. Въпросът е как да го правим, докат ...

exuded

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

331 3 2

Товар 🇧🇬

Моля те, остави ме да дишам.
Всеки ден се опитвах да вдишвам твоя въздух, да слея своите очи с твоите, да усещам пулса ти като собствен. Но въздухът стана все по-тежък, а всяка усмивка, всяка молба, всяка дума, всяко „обичам те“ бяха ножове, забиващи се в гърдите ми. Макар и целунати от устните ти, ...

kai245

Prose » Letters, Others

261

16+ Глава 30 – Wow – 3 – Из книгата "Денят на свети Валентин" – Борис Накев 🇧🇬

Бастардо, знаеш ли какво правят лесбийките? Мислиш ли, че само се лижат и чукат с пенис колани? Не, не можеш да познаеш. – Рая
Рая, ти ме целуна и за един кратък момент бях щастлив, без страх. Имах мечта, оформена като изречение – със съществително, прилагателно и глагол, нещо ясно и подредено в свя ...

Boris.1

Prose » Short stories, Novellas and novels, Others

302

Размисли и страсти.. 🇧🇬

За да е максимално щастлив, човек не трябва да се оставя да го носи течението на злото в живота, а е длъжен да се бори със слабостите си и да поправя грешките си! Трябва да живеем със физическо и душевно напрежение - да сме бдителни, смели и никога безразлични към злото в себе си и около себе си! За ...

АльошаВладимиров

Prose » Others

244 1

16+ 4.Хрониките на безсмъртния български лузър. Свитък първи. Записките на селския кмет. Глава четвърта. 🇧🇬

Бързам, няма време!
Сам съм на кон и предвождам отряд. Имах усещане, че и занапред ще е все така — сам на кон перед войскари. Тъстът — кастрото, остана горе в Козяк. С мен са и постелницата Невена — сега гълта прах някъде назад в обоза, и страторът Ждан — моят млад тринадесетгодишен оръжиеносец, и м ...

КрасенШидеров

Prose » Science fiction & fantasy

305 4

Заплахата от юг - 31 🇧🇬

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и девета
„Взривоопасно“ предложение
Една от сутрините с първите пухкави пролетни снегове Танто се събуди с мисълта за нещо предстоящо. Разсънвайки се си припомни, че именно това бе денят, в който бе свикал лидерите на планинск ...

IvanBozukov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

277

Между две и осем 🇧🇬

Който има желание, намира начин. Който няма желание, намира причина.
Не се борете със себе си. Врагът ви е по-силен.
Пазарните условия стават все по-строги. А кой е създал условията? И кой - пазарът? Само строгостта остава.
Не се съмнявам. Но поставям под съмнение. Онова, което ме тревожи.
Обичаме. ...

exuded

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

362 2 6

Посредствен средняк 🇧🇬

Срещнах един посредствен човек в златната среда на живота му. Нямаше средства, затова живееше посредством илюзии. Попитах го защо е толкова усреднен, а той ми отвърна: – Защото в тази среда всеки посредник между мен и щастието ме кара да се чувствам среднощен призрак без местосредище!
Накрая се оказ ...

Коруба

Prose » Humorous

280 2 3

Опасно сладко- част2 🇧🇬

Мартин
Записах се в курса заради Виктор.
Поне това си повтарях през първите две седмици, след като натиснах бутона за записване, че е заради брат ми, че жена му има рожден ден, че просто искам да направя нещо с ръцете си за разнообразие. Звучеше разумно. Звучеше като нещо, което нормален човек би ка ...

elenkas03

Prose » Novellas and novels

330 2

Фалит 🇧🇬

Двигателят пръв разбра.
Не защото беше по-умен от Иван. Просто машините не умеят да се преструват. Когато се уморят, започват да кашлят. Когато ги боли, скърцат. Когато наближи краят им, миришат на нагорещено масло и на метал, който е забравил защо е бил изкован.
Хората са по-сложни.
Те се усмихват. ...

BaiIvan

Prose » Short stories, Others

316 2

Островът 🇧🇬

Тя си тръгна без дори да се обърне. И изведнъж времето за него спря. Светът се разшири до толкова с нейното отсъствие в него, че той се почувства загубена мравка в светлината и тишината. Не знаеше какво да мисли, чувстваше мозъка си изсмукан, пълен с влудяващ го вакуум. Влезе н едно заведение, защот ...

ivliter

Prose » Short stories

280 1 1

14+ Странник 🇧🇬

Странният мъж вървеше по улиците на село Триклюнци и от време на време понакуцваше. Годинките вече си му тежаха, той пуфтеше като дефектен локомотив на гара Повеляново и селската тишина страдаше. Дежурните клюкарки, заели изходна позиция на пейката пред фурната го одумаха без грам свян, едната даже ...

Процес

Prose » Short stories

273 2

Заплахата от юг - 30 🇧🇬

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и осма
Патова ситуация
Настоящата кампания преди изборите за излъчване на губернатор и управа на Кандра бе най-ожесточената от всички досегашни, които гражданите й помнеха. Още след регистрирането на „Фронт за електричество“ з ...

IvanBozukov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

251

Немия - продължение 🇧🇬

Тук дядо спря разказа си. Може и да се беше поуморил от толкоз говорене. Дядо ми не беше от най-приказливите. За разлика от баба. Странно нещо е живота. Забелязал съм, че с повечето семейни двойки е така. Единият ако говори, другия ще е мълчаливец.
Баба ми много обичаше приказки. И да разказва, и да ...

ЖивкоДелчев

Prose » Short stories

273 1 5

Кумчо Вълчо 🇧🇬

Кумчо Вълчо крадял овце с намерението да ги яде.
После бизнесът му потръгнал и започнал да краде овце без такова намерение.
Накрая започнал да краде не само овце.
И се превърнал в политик.
Всички овце гласували за него. ...

exuded

Prose » Stories for children

350 3 5

Истинското щастие 4 🇧🇬

....---...Приготвихме се за посещение на галерия „Милениум“.
-Да, знам къде е, често по мои проекти оформят дадено събитие - спокойно каза Дороти - Тръгваме ли? Да не забравиш поканите.
Мама беше във вихъра си. Както с всички гости, така се държеше и с нас, извиняваше се, хващаше под ръка или прегръ ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

278 5

Очите на любовта 🇧🇬

Покани го на сватбата си по задължение. Не бяха първи приятели, а само колеги. Беше нисък на ръст, тих, невзрачен. От онези сиви хора, които се сливат с тълпата и не забелязваш тяхното съществуване. Такъв беше и на работа - почти невидим, съвестен, но скучен. Едва ли щяха да го забележат, ако не се ...

troia

Prose » Short stories

388 2 8

Отломки 🇧🇬

Една отломка от отлетялата младост старецът пазеше в своя студен дом. Възторзите и мъката от нея отдавна се бяха излели — реката на времето ги бе отнесла. Гласът на младостта се бе превърнал в далечно ехо, което не се връща. Дните му се нижеха през кратки сънища, омесени със сенки на спомени и гъста ...

ivliter

Prose » Short stories

321 1 2

4 🇧🇬

Часовника стоеше почти незабележим - бял на фона на бялата стена. Всеки ще каже - обикновен стенен часовник, нищо особено. Кръгъл, от времето на соца, като повечето неща в сградата на началното ми училище. Но той, поне за мен, беше по-особен. Цифрите бяха черни, смешно големи, над шестицата имаше на ...

DariaUzunova

Prose » Short stories

310 1

12+ Заплахата от юг - 29 🇧🇬

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и седма
Пробивът
- Време е - разбуди късно след полунощ в края на първия туртюп от началото на пролетта четиридесет и осемте си воини Начар Агапи. Всички се бяха натъпкали в малка пещера на разстояние около 5 хатума от вече ме ...

IvanBozukov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

241

Две думи 🇧🇬

Едно време в един малък град имало война. Много хора измрели, други се преместили да се спасят в съседни градове или други държави. След войната нищо не било същото. Къщите бил изгорени, дърветата - мъртви. Града станал тъжен, сив и самотен.
Но това не е история за града, унищожен от войната. Не, то ...

DariaUzunova

Prose » Short stories

422

Лудият принц 🇧🇬

Автор:
Евгени Киров
Лудият принц
Казвам се Румен Славов или просто Румен. Допада ми как звучи. Румен! Това е единственото хубаво нещо, което ми е останало от родителите ми. Казвам единственото, понеже поради незнайни от мен причини не са ме дарили с присъщата за всеки човек възможност да го произнас ...

HiragaKirov

Prose » Short stories

193

Поп Михаил и Божието благоволение 🇧🇬

Когато Арлекин се появи на площада с расо, брада до средата на гърдите и изражение на човек, който е простил на света, но не и на бармана — любител на сръбския турбофолк от съседната кръчма, старите му приятели за няколко секунди се разделиха с вродения си рефлекс да дишат.
Бяха се събрали, както вс ...

Marialla

Prose » Short stories

234

14+ Мислителски тъпизми 13 🇧🇬

1. Кръстиха я Кикерица, на деда й, Кирил ( по прякор, Кике) и бабата, Тодорица.
2. Мъж пита друг, свой познат.
- Извинявай, но жена ти винаги носи маркови и секси дрехи, но все са й много големи, та й стоят, като торба... Отдавна ми е на езика да попитам, защо го прави?...
- Обяснението е просто и л ...

mislitel

Prose » Humorous

305

16+ Заплахата от юг - 28 🇧🇬

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и шеста
Укротеният Сокор
Тази предпролетна вечер с тихо сипещ се обилен сняг Сокор се прибра късно. На Малаки й направи впечатление, че колчем я поглеждаше, в малките му черни очички проблясваше нещо особено, чието естество не ...

IvanBozukov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

232

Магията на Бурса 🇧🇬

Магията на Бурса
(Пътепис)
Аз обичам да пътувам, да опознавам различни култури, да се срещам с нови хора, всеки от които е с интересен и неповторим характер. Пътуването е едно приключение, което те изпълва с емоции и оставя незабравими спомени след себе си. Винаги ти дава повод за размисъл, получава ...

amevren97

Prose » Literary sketches, Others

277 5

18+ Снимки 4,5 D ... 3 🇧🇬

Имаше един готин виц за вицовете: В затворническата стая са събрани затворници от кол и въже, имали са много време да си нахортуват своите истории, да си се наплачат и да се посмеят. Едно от забавленията било да си разказват вицове, ама се оказало, че всички вече знаят целия репертуар …
И един се пр ...

jonnnn

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others

302

Частици 🇧🇬

Предизвикваш ли смъртта, търсиш щастие чрез нея.
Епикур смята, че щастието е смисъл. Смисълът смята, че Епикур е нещастник.
Има два начина да бъдете щастливи. Обаче не знам кои бяха.
Щастието изисква. Бреме е.
Младостта е щастие. Обратното не е вярно. ...

exuded

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

305 2

Вярвате или не ... 98 🇧🇬

Трудът ли е виновен
Някога, в памтивека,
многото труд от маймуната направил е Човека!
Днес, в двадесет и първи век,
трудът е по - малко, ...

Qndov

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

473 4 9

Трупът 🇧🇬

Тя отключи апартамента на шестия етаж и влезе с огромния куфар и няколко торби.
Още на прага я блъсна сладникавата миризма на гниене.
Закова се на място. После премина в режим „Майка“ и мозъкът ѝ запрепуска.
Труп.
Откога ли е тук? Прибрал се е преди седмица — значи вече е добре разложен. Ще го увия ...

AnastasiqVideva

Prose » Humorous

250 1

Немия - продължение 🇧🇬

Като споменах за любопитството ми, хора, нали знаете , какво е детското любопитство?
А ако сте забравили, ще ви кажа, че то може да преобръща времето. И да създава светове.
Всяко дете бърза да открие света, в който е дошло да живее. И откривайки го, да опознава себе си. Някои успяват да го запазят з ...

ЖивкоДелчев

Prose » Short stories

320 2 5

Заплахата от юг - 27 🇧🇬

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и пета
Решението на Севера
- Това е положението, колеги - приключи Заралар доклада си за несъстоялата се среща от южната страна на зида между Танто и Барузо, от една страна, и Сандил и Сикела - от друга. Последва дъх мълчание ...

IvanBozukov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

253

Немия 🇧🇬

Всички в селото го наричаха Немия.
Селото се намираше на един баир в подножието на планината, току до прохода.
Немия живееше в нещо средно между колиба, хижа и ергенски дом.
Никой не беше влизал там, ама и никой от селяните нямаше особено желание да му гостува.
Когато Немия минаваше покрай селския м ...

ЖивкоДелчев

Prose » Short stories

311 2 8

Без присъда 🇧🇬

Ти не можеш да бъдеш нито добър, нито лош, защото си миналото.

folsam

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

338

Заплахата от юг - 26 🇧🇬

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и четвърта
Към невъзможен поход в енергиен „мрак“
- Целият остров е като врящ котел - пристъпи Сикела в кабинета на губернатора Сандил на четвъртата вечер от обявения от Кандра на Севера десетдневен ултиматум. - Някакъв отзив ...

IvanBozukov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

242

Short stories and prose by contemporary authors

Опасно сладко - част 3 🇧🇬

Тате имам мечта 🇧🇬

Заплахата от юг - 32 🇧🇬

14+ Глава 3 – Тайна полиция – Из книгата "Имперо" – Борис Накев 🇧🇬

Прекрасен ден 🇧🇬

Деепричастие 🇧🇬

Товар 🇧🇬

16+ Глава 30 – Wow – 3 – Из книгата "Денят на свети Валентин" – Борис Накев 🇧🇬

Размисли и страсти.. 🇧🇬

16+ 4.Хрониките на безсмъртния български лузър. Свитък първи. Записките на селския кмет. Глава четвърта. 🇧🇬

Заплахата от юг - 31 🇧🇬

Между две и осем 🇧🇬

Посредствен средняк 🇧🇬

Опасно сладко- част2 🇧🇬

Фалит 🇧🇬

Островът 🇧🇬

14+ Странник 🇧🇬

Заплахата от юг - 30 🇧🇬

Немия - продължение 🇧🇬

Кумчо Вълчо 🇧🇬

Истинското щастие 4 🇧🇬

Очите на любовта 🇧🇬

Отломки 🇧🇬

4 🇧🇬

12+ Заплахата от юг - 29 🇧🇬

Две думи 🇧🇬

Лудият принц 🇧🇬

Поп Михаил и Божието благоволение 🇧🇬

14+ Мислителски тъпизми 13 🇧🇬

16+ Заплахата от юг - 28 🇧🇬

Магията на Бурса 🇧🇬

18+ Снимки 4,5 D ... 3 🇧🇬

Частици 🇧🇬

Вярвате или не ... 98 🇧🇬

Трупът 🇧🇬

Немия - продължение 🇧🇬

Заплахата от юг - 27 🇧🇬

Немия 🇧🇬

Без присъда 🇧🇬

Заплахата от юг - 26 🇧🇬

Queue