Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.8 results

Вицове за страст, еротика... и още нещо 2 🇧🇬

1. - Вчера участвах в глупав секс.
- Искаш да кажеш, групов.
- Щеше да бъде такъв, ако бяха дошли и останалите...
2. Турист попада в някакво забутано село, където изумен вижда, как един дядо ходи на ръце. Погледал го, па решил да попита.
- Извинявай, дядо, но ако е възможно, би ли ми казал, защо ход ...
mislitel (Георги Каменов)
mislitel
Prose » Humorous, Erotic
190 4

Естетическото силово поле е физическо поле 🇧🇬

в памет на Винченцо Мисана
В момента във физиката има фикс-идеята да се окомплектоват 4-те фундаментални физически взаимодействия: електромагнитни, слаби, силни и гравитация, в едно единно поле - полето на Великото обединение. Над този проект работиха рамо до рамо Алберт Айнщайн и Леополд Инфелд в П ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Prose
214 10 5

Счупено /без/времие ...... 🇧🇬

Тя е!
Да, Тя е! Само да не беше толкова счупена!...!
Щях да я залепя. Щях!!!!!! Всичко бих дал, всичко...
възможното и невъзможното, мислимото и немислимото - себе си.
Само да не беше толкова счупена. ...
dux (Димитър Георгиев)
dux
Prose » Others
203

Апатията на обществото 🇧🇬

Сутринта, докато чаках градския транспорт (за софииския става въпрос) се случи инцидент. Възрастна, трудно подвижна жена, пострада и си счупи ръката.
Помогнах й, вдигнах я, заведох я в болница, но не това е темата. Не пиша, в случая, за да получа (виртуално) потупване по рамото!
Темата дори не е сам ...
mislitel (Георги Каменов)
mislitel
Prose » Reviews, analyses, critical articles
326 1 18

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази 13 🇧🇬

Разказ №13
Най-съдбоносното предсказание
„Работата с предсказанията е твърде особена - или са всеизвестни, или просто... не значат нищо!“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Prose » Short stories
134

Из сънищата на Константинопол: Апокалипсисът на последния бог 🇧🇬

Моето време беше заклятието на началото. Аз не бях един от многото, а бях един от нищото. Всяко ново изречение започваше с въпросителен знак. Вървях в пътеките на тъмнината и постепенно се отчуждавах от света. Казах, че съм бранител на входовете към отвъдното — не защото бях или мислех, че съм, нито ...
Boris.1 (Boris)
Boris.1
Prose
137

Плешивата косоноса 🇧🇬

– Много ми е лошо. Сигурно ще умра! – каза Cмъртта.
Радостта се усмихна.
– Защо се смееш? – попита я Любовта.
– Защото, когато Смъртта умре, ще настане само любов и радост.
– Колко си недосетлива! – с надсмешка й отвърна Любовта. Ние сме абстрактни същества и никога няма да умрем. Всички говорят за ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Prose » Short stories
170 2

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 7 🇧🇬

Северът ги посрещна с безкрайно разпростряла се над равнината, бяла тишина. Не с виелица, не със студ, а с покой, толкова тежък, че въздухът сякаш не се осмеляваше да диша.
Вятърът носеше снежен прах, който се извиваше около тях като далечни, полузабравени спомени. Небето беше мътно-сребристо, слънц ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
172 4

Живи сенки - пета част финал 🇧🇬

Събуди се към обяд. Стомахът ѝ напомни, че не беше хапвала нищо от предния ден. Изкъпа се. Сложи тигана на котлона и чукна две яйца в него. Докато се хранеше, погледна в телефона си. Знаеше, че беше рано, много рано, за да има някакъв ефект от сутришния разговор. Облече се и тръгна към гробищата. Вя ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
336 6 17

Кубрат Пулев: Аз съм шампионът, искам Усик 🇧🇬

Наш роден Кубрат, който разбира се е гордост за българския бокс, току-що заяви на всеослушание, че ако защити титлата си, щял да предизвика Усик. Как бе, брате Кубрате, ще се биеш с Усик Та ти още до средата на първия рунд ще бъдеш свален в нокаут. Усик е бърз като мангуста и сипе сирии от удари. Ви ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Prose
225 6 8

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази 12 🇧🇬

Разказ №12
Резервни светове
„По колко ли пъти умира всеки от нас? Не се обнадеждавайте обаче - накрая наистина... ще умрем.„
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Prose » Short stories
159

В джунглата на живота 🇧🇬

Непрекъснато отвсякъде ни заливат с поучения как да живеем, какво е ценно, как да се харесваме и обичаме, какво да ядем и пием и как да се лекуваме, обясняват ни какви сме и що сме... А аз гледам и се чудя как без тези интернет знания и съвети сме оцелели...
Лесно им е на младите сега - за всеки отг ...
palenka (П Антонова)
palenka
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
267 12

Старчето и Съвпаденията Част 10 🇧🇬

10 Част
Но когато поглеждам назад, за да продължа с обясненията, установявам, че нашата спътничка е заспала.
С Умников решаваме да не я притесняваме. Намаляваме музиката, минавайки в режим на тих шепотен диалог:
- Ммм… И Тъпчев та докъде бяхме стигнали?
- До това, как при общуването между двойниците ...
rygit (Ригит)
rygit
Prose » Novellas and novels
210 2

Гарванът 🇧🇬

Те понякога не идват. Колкото и да чакам, денят си отива, постепенно се смрачава и надеждата да ги видя се изгубва заедно с последните светли проблясъци в небето.
Друг път пристигат толкова много, че не се събират по клоните и някои направо кацат в тревата и започват да кълват. Обичам да наблюдавам ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Prose » Short stories
262 7

Индианско 🇧🇬

Да, такова е.
Да живееш с чест в България е форма на мазохизъм. Не казвам, че е неудобно, но смятам, че е непредпазливо. Когато глупостта проявява самоличността си агресивно, политически, законодателно, какво по-отлично има да бъдеш безчестен: та това е родолюбие. Щом народът избира свине в парамент ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Prose » Others
243 3 5

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази -11 🇧🇬

Разказ №11
Чудовищен облог
„Когато спасяваш нещо, гледай да оставиш живи, за да установят акта на спасяването му!“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Prose » Short stories
186

Странна приказка 🇧🇬

Имало едно време едно бедно, но трудолюбиво момиче. Останало сирак то живеело в края на селото, в малка къща близо до гората. Момичето обичало уханието на цветята, песента на реката, която ромоляла наблизо и птичите трели, които огласяли околността. Една вечер преди да си легне под прозореца си дочу ...
troia (Катя Иванова)
troia
Prose » Short stories, Stories for children
287 2 8

И ние сме готови 🇧🇬

Изсърбахме сутришното кафе, разказахме си новините от телевизията,...брей, ами то станало време за обяд.
Цинцара, притъпя около нас с големият си портфейл да му плащаме.
Извадих монети 5 х 20 стотинки и 4 х 5,... 1 и 20, и му ги подавам. Той се понамръщи.
Митьо Горския бръкна надълбоко в джоба си и ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Prose » Humorous, Others
251 1 9

Някъде в баланса 🇧🇬

Първо обедняваме духовно. После материално.
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеденат ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Prose » Letters, Others
241 4 5

Идеята за новогодишните празници 🇧🇬

Идея за почерпка:
„Пожелания за новата година с малко сладки изненади“
1. Съберете малки пакетчета с лакомства – например бонбони, малки шоколадови хапки или домашно направени сладки. Можете да ги подредите в малки торбички или кутии и да приготвите персонализирани етикети за всяко пакетче.
2. Текст ...
screaman (Атанас Димитров)
screaman
Prose » Others
128

Живи сенки - четвърта част 🇧🇬

Всеки се страхува от тайни, такива, които могат да разрушат и променят живота му, а този страх се крие дълбоко в паметта ни, с очакването да го забравим и пренебрегнем.
Сърцето на Тони така силно биеше, че заглушаваше всичко около нея. Чантата в ръката ѝ трепереше, сякаш и тя се страхуваше от неизве ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose
299 6 16

Бъгословие 🇧🇬

Религия Бога до човек снижава,
но вяра човека до Бог възвишава.
Възможно е ангел под себеприкритие,
ала не и демон без саморазкритие.
Всевишен е животът, понеже е единствен вид негентропия.
Стефанин (Стефан Василкин)
Стефанин
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
172

Я не сакам да съм добре... 🇧🇬

Няма друго животно като човека, което умишлено да си докарва страдание и без да е мазохист, само и само за да причини страдание другиму!
palenka (П Антонова)
palenka
Prose » Reviews, analyses, critical articles
247 14

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 10 🇧🇬

Разказ №10
Кантианска одисея
„Кога философията със сигурност е безвредна ли? - Когато не я практикуваме, разбира се!“
Разказвачът
Разказът е по повод стрелба след спор върху философията на Имануел Кант в руски магазин през 2013. Куршумите били гумени, та простреляният бил само ранен без опасност за ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Prose » Short stories
147

Новата номенклатура 🇧🇬

Нека за миг да допуснем, ча България никога не е била корумпирана. Поне през последните тридесет години.
Приемаме това за вярно и търсим отговори на въпроси.
Защо беше затрито селското стопанство и на негово място не беше създадено ново? Животновъдството?
Защо беше съсипана леката промишленост? Експ ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Prose
401 4 24

Да го съжалиш 🇧🇬

Огледах се набързо из хоремага. Вярно, уж сряда бял ден и трябваше да има доста хора, ама само тук-там насядали по столовете, гледат вяло, все едно са изпили 4 х 100, унесени в мечти омайни.
Съзрях Ванчо Драката. И той като останалите пришълци в хоремага.
-Що си така намръщен бе, нямаш кеф,... очите ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Prose » Humorous, Others
286 1 17

Пунтоации 🇧🇬

Изкуственият интелект се затруднява само от хора без естествен интелект.
Произход от животно е само за да не се остане животно.
Вчера проповедници на светло бъдеще са днес пропагандатори на тъмно минало.
Старците по телевизори лудеят,
хулят младите, че по смартфон щуреят.
Стефанин (Стефан Василкин)
Стефанин
Prose
167 1

Тъпоъгълник 🇧🇬

Любовният триъгълник е единственият триъгълник с повече от един тъп ъгъл! 😜
palenka (П Антонова)
palenka
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
282 4 16

Живи сенки - трета част 🇧🇬

Дъждът все още валеше, небето отказваше да се проясни. Сякаш не искаше да пропусне светлината при селото и хората му. Те не бяха готови за нея и не можеха да приемат истината. Тони сложи качулката на главата си и закрачи по мокрия паваж. Водата пълнеше дупките в асфалта и ги превръщаше в малки езерц ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose
280 5 14

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 9 🇧🇬

Разказ №9
За една дума
„Да внимаваме какво изричаме. Знаем ли кой ще го вземе „на въоръжение“ и колко ще ни се стъжни след това?“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Prose » Short stories
127

Победата на светлината 🇧🇬

Светлината дойде на света, но вместо да види радост в хорските лица, забеляза че на мястото на очите им има дупки, изпълнени с тъмнина, заради която не могат да видят, че е дошла на земята. Тя тръгна да търси някой, който да може да вижда, но уви – само празни погледи около нея намери. Тъкмо започва ...
Andriana99 (Ева)
Andriana99
Prose » Short stories, Stories for children
178

Сам Лаури - Рицарят на облаците 🇧🇬

Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си.
Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в пясък?
Тази мисъл не даваше покой на Сам Лаури - Рицарят на облаците.
Бе се къпал в реки, в езера, в морета, в кладенци. Дори в мръсни вани.
Но във вятър никога! Разбра, че винаги е мечтал именно за това. ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Prose
246 13 6

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 8 🇧🇬

Разказ №8
Фатално всемогъщество
„Какво е да си всемогъщ ли? Какво друго, ако не просто да бъдеш обречено на неминуема гибел при първата среща с творението си... уплътнено нищо?!“
Разказвачът
Някога, толкова някога, че чак никога, бе - впрочем не бе - нищото. То бе/не бе чак толкова, щото из него се ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Prose » Short stories
157

Вратата на балкона 🇧🇬

Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше отвреме-навреме, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше в ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Prose » Others
188 3

Живи сенки - втора част 🇧🇬

Автобусът се плъзгаше по шосето. Тони бе вперила поглед в прозореца. Покрай нея картините се сменяха, но тя не виждаше нищо, в главата ѝ имаше чувал с мисли, които не можеше да подреди.
Селото беше тихо. Пейките на малкия площад – празни. Въздухът, макар и по-чист от града, ѝ се струваше тежък и сту ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
381 4 14

Миниатюри с.2 еп.1 🇧🇬

Господарят на времето
Не сте ли забелязали напоследък, че времето някак си определено се забърза нанякъде..?!
А, откакто върнахме деня с един час назад, на мен ми е постоянно тъмно пред очите. Разправям й тия неща на моята, с една философска нотка в гласа ( демек..виж колко съм помъдрял), а тя филос ...
ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
ЖивкоДелчев
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
206 1 3

Не се взирай в мрака 🇧🇬

​I. Ароматът на идилията
​Заслушвам се в тишината, отпивам глътка горчиво кафе. Обичам миговете преди къщата да се изпълни с живот. От перваза на прозореца ме лъхва аромат на петунии, примесен с мокра трева. Все още е прохладно, но денят обещава да бъде зноен, слънцето вече гали лицето ми. Затварям ...
ДораНонинска (Дора Нонинска)
ДораНонинска
Prose » Short stories
184

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 7 🇧🇬

Разказ №7
Нелепата гибел на един неудачен самоубиец
„Решиш ли да сложиш край, връщане няма. Дори да се откажеш, светът вече го е „уплътнил“ и просто... раздава призове за минали желания.“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Prose » Short stories
150

Живи сенки - първа част 🇧🇬

Нощта покри селцето с черното си покривало, дори звездите не успяваха да надникнат през него. Уличните лампи мъждукаха слабо, сякаш се страхуваха да разчупят тъмнината. Бурята нарастваше все повече. Вятърът се усилваше, играеше си с клоните на стария орех пред къщата. Те се огъваха под силата му, уд ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
374 4 16

Не знаеш 🇧🇬

Не знаеш.
И може би никога няма да разбереш.
А може би така е по— добре.
Ще ме осъдиш.
Едва ли ще ме намразиш, но вече нищо не би било същото. Ние няма да бъдем. ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Prose » Others
149