Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.7 results

За 'малките камъчета' ... 🇧🇬

За 'малките камъчета' ... Умеем ли да се вглеждаме в живота ни в най-дребничкото, почти незабележимото ... Дали сме достатъчно наблюдателни - безкрайно важно е не само според мен, като ми се ще да споделя и някои мои мисли ... ‘Малките камъчета обръщат колата‘, е казал народът ... Често, ние май под ...
dorageorg (Дора Пежгорска)
dorageorg
Prose
276 4 15

Елегично 4 🇧🇬

Тихичко легнахме един до друг, прегърнати и едва ли чакахме някакво чудо да се случи. Само чувствахме някакъв топлообмен в голите си тела. Румяна издърпа завивката върху ни, сложи глава на плещите ми. Галех в захлас гърба й, дупето.
-Всъщност - промълви тя - Трябва да ти благодаря
-За какво - попита ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Prose » Short stories, Others
251 4

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 4 🇧🇬

Разказ №4
Покварена невинност
„Кръвта е биологичен факт, а не духовна реалност. Не се измива с кръв, а САМО и ЕДИНСТВЕНО с... безкръвна просветеност...“
Разказвачът
Някъде в Албанските планини - четвъртък, 25 юли, 2024 ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Prose » Short stories
160

Миш Маш 25 Непознатият ИИ 🇧🇬

Изкуственият Интелект неумолимо настъпва и бавно се вплита в нашето ежедневие. Спомням си преподавателят ми по психология как доказа, че дяволите имат опашка – елементарно е - никой не ги е виждал и всичко, което кажете за тях ще е вярно. Има вече огромно количество постове, които възторжено обясняв ...
jonnnn (Пламен)
jonnnn
Prose » Others
434 12

Пандемията прегаряне или "бърнаут" . 🇧🇬

Живеем в т.нар. епоха на прегаряне, или „бърнаут“.
В наши дни един средностатистически човек живее и разполага с повече удобства, отколкото когато и да е било. Въпреки това, в личностен и емоционален план, той се чувства по-изтощен от всякога. Причината? Феноменът „бърнаут“ – понятие, което навлиза ...
BeatrisGeorgieva (Beatris Georgieva)
BeatrisGeorgieva
Prose » Reviews, analyses, critical articles
149

Стокхолм 🇧🇬

Първата грешка, която допуснах беше да запомня фасадата на хотела ни от фотката в интернета с цел разпознаване. Аха, червена сграда, ясно се откроява. Да, ама в Стокхолм половината сгради са от гледжосани тухли, сиреч червени. Та първата разходка беше от не плануваните, затова пък с куфари в ръка.
С ...
admiral (Олег)
admiral
Prose » Others
217 2

Елегично - 3 🇧🇬

Отпихме по глътка вито. Очите ни се опитваха да ни изучат или да направят сравнение .
-Ех, разбягахме се по света - вяло започна Румяна - И сега като ги гледам бившите съученици, как винаги ентусиазирано говорят за младостта си,... затова попитах
'' Кажете нещо за децата си, за вас знаем ''
-А ти къ ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Prose » Short stories, Others
224 2

Айде бакалъм! 🇧🇬

Дядото вървеше бавно по тротоара, влачейки крака в тъмносини гумени чехли, които явно му бяха малко големи, защото при всяка крачка се чуваше кратък шляпащ звук. Облечен беше в жарсено долнище на пижама – лилаво, на големи бели точки, които изглеждаха белезникави на светлината на ранното юлско слънц ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Prose » Short stories, Others
175

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 3 🇧🇬

Разказ №3
От любов
„Любовта е универсалният „убиец“. Какво може да убива по-пълно - и по-безвъзвратно - от нея?!...“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Prose » Short stories
133

На деветнайсетия ден 🇧🇬

На деветнайсетия ден от месец март в две хиляди и двадесетото лето подир Христа на вънкашната ни врата се прозвъни.
Кучето се излая напрегнато, нервно подскочи и космите на гърба му настръхнаха. Уж бях спрял порталния звънец. Не съм го направил, както трябва, очевидно. Просто извадих щепсела, а тряб ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Prose
167 2

Черната лилия 🇧🇬

Не търси любов, която нямаш сили да задържиш.
Тя ще си отмъсти, като те погълне.
I.
Къщата сякаш висеше на ръба на света. В онази гънка от време— пространството, в която утрото отказва да настъпи, а нощта сполучливо имитира смолиста вечност.
Построена от черен камък, с основи от древни проклятия, с ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
199 2

Бастет и бездната 🇧🇬

(не е разказ, нито пък философия; не е и поетична миниатюра, а още по-малко — модерна притча)
Да умееш да жонглираш по ръба на черния хумор не е болестно състояние, а е вид виртуозно балансиране на въже — а-ха да паднеш отвисоко на земята и да се пръснеш като балон с фекалии, но не... не падаш — и с ...
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
131

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 2 🇧🇬

Разказ №2
Следсмъртна „разглобеност“
„Дори да не бе била краят, смъртта не би била продължение на живота, а само негова... постфактична противоположност..., нали?“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Prose » Short stories
164

Изобретението на техника 🇧🇬

Глава 1
Когато я внесоха в спешното отделение, тя изглеждаше твърде крехка за този свят.
Младата жена се казваше Ева. Дори под болничните лампи — студени, бели и безмилостни — красотата ѝ прозираше през изтощението и болката. Лицето ѝ, бледо и неподвижно, бе обрамчено от сплъстена тъмна коса, която ...
Heel (Хийл)
Heel
Prose » Short stories
185

Елегично 2 🇧🇬

А ние с Румяна си се харесвахме и обичахме, но по своему.
У тях, у нас се разхождахме полуголи, мерейки спортната екипировка. Само веднъж се застояхме така пощръкняли млади , здрави тела, но се уплашихме защото всичко в нас говореше, че се искат. Беше го хванала като щафетна палка, само че нежно, а ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Prose » Short stories, Others
237 4

Прозорецът 🇧🇬

Аз вече се намирам в тази възраст, когато истинският здрав сън ме напуска още по първи петли и след това трудно изпълвам със смислени неща времето си през деня. Най-бавни и отегчителни са часовете до шест, защото сутрините, макар и летни, са студени и предпочитам да лежа на топло под завивките. Боже ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Prose » Short stories
206 1

Още малко за Антигона 🇧🇬

Има една пейка близо до нас, на която често сядам, когато се връщам от пазара с пълните торби. Трябва първо да изкача нанагорнището по улицата, после ме чакат още стълби и накрая – петият етаж на блок без асансьор. Пейката е междинната ми спирка преди предпоследните стълби. Явно блокът е построен на ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Prose » Others
162

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 1 🇧🇬

Разказ №1
Дигитална самота
„Може би „сепването“ не е привилегия на съзнанието? Защо да не допуснем, че може да се случи и поради калкулирано... празноцифрие?“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Prose » Short stories
138

Фифи и старият часовник 🇧🇬

Аз.
— Защо избраха мен?! Защо мен? Толкова ли нямаше никой друг?! Все аз... все аз... да ходя при тъпия стар часовник! Омръзна ми! Защо никой друг не искаше да отиде, защо?! Защо не искаше да проработи? Тъп, тъп, тъп, стар часовник!
Момиченцето така силно въздъхна, че от тази въздишка на небето се п ...
AnabeII (Анахид Демирова)
AnabeII
Prose
232 5

Елегично 1 🇧🇬

Сутринта обещаваше приятно време, е тук-там имаше оловно сиви облаца, слънцето едва-едва се опитваше да се промъкне между тях.
Кокетно се въртях из къщи,... къщи, едно от многото места където можех да се приютя, даже и със спомените си.
Хвърлих поглед към букета, пет червени рози...
Е, все рози, и т ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Prose » Short stories, Others
280 2

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - Начало 🇧🇬

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази
Иван Бозуков
На копнеещите по един завършен и подреден свят. Не се бойте - по банална природна необходимост такъв е изначално невъзможен не само в делата, но и... в мислите!
Всяка прилика с действителни лица и/или случвания е напълно случайна и непреднамере ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Prose » Short stories
238

Завръщане 🇧🇬

Четирите стола са подредени около масата на еднакво разстояние от нея. Върху щампованата в лилаво покривка е вазата с едно единствено цвете – може би хризантема. През прозорците влиза градска нощна светлина и сватбените чаши във витрината блестят празнично. Те са поставени толкова близо една до друг ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Prose » Short stories
167

Ежедневки (172 и 173 част) 🇧🇬

Ежедневки 172 част
1. Маскирах се, като маймуна... и се върнах към корените си...
2. Добър човек съм... за тези, които не ме познават...
3. Кагато взема думата... все няма какво да кажа...
4. С жената се разбираме чудесно... когато сме далеч един от друг... ...
mislitel (Георги Каменов)
mislitel
Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms
193

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 6 🇧🇬

Мирандел и Елейара яздеха по каменния път, който отвеждаше от долината на Западния пламъчен храм към сърцето на Солариан. Вече часове наред нито един облак не бе помрачил небето, а горещината ги преследваше като пламтящата воля на Светлината.
Отдалеч, градът Елиор приличаше на мираж. Неговите кули — ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
218 1 2

Преместването 🇧🇬

Трудно е да се заличи предишното присъствие. То ще ни преследва още дълго време... Трябва да се изчистят старите следи: всички петна от пръсти по мебелите, по прозобците, по стените и вратите; смесената миризма от камфор, лавандула и застояло, която е попила в мокета и в завесите и напомня за предиш ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Prose » Short stories
308 2 7

Батман от депото 🇧🇬

– Нямаш шанс! Аз харесвам ватмани – каза Стела и отпи от енергийната напитка, която караше очите ѝ да блестят, а ръцете ѝ – да шарят насам-натам непроизволно, сякаш търсеха нещо и все не го намираха.
Погледът ѝ бавно се наливаше с живот и отпуснатата флегматичност, толкова характерна за нея, постепе ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Prose » Short stories, Others
195 2

Наяве 🇧🇬

В един неделен следобед седна да пише. Не знаеше точно защо го прави, може би беше нервен рефлекс от снощния сън или надежда, че чрез това писане няма да заспи толкова рано, че да сънува. Сънищата за него се бяха превърнали в кошмар – сънуваше будно денем, живееше сънем нощем. И не знаеше кога и как ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Prose » Letters
200 2

Наричай ме... Мадам Суй 🇧🇬

Мастит поет беше Талант Гениталов. Мастит и вървежен.
Само името му бе гаранция за стотици прочити във всеки сайт за поезия, в който бе благоволил да присъства. Все пак самият факт, че той е член на подобен, го въздигаше в друга, по-висша категория.
Не, че на Гениталов му дремеше на перото за това, ...
mislitel (Георги Каменов)
mislitel
Prose » Humorous, Erotic
384 1 7

Годините 🇧🇬

Паднал е сняг през нощта.
Времето на изгубените ръкавици ще започне отново. Побеляло е навсякъде. Приказно бяло. Тази зимна картина не е нещо необикновено. Така е всяка година. Зимата идва и всеки ден могат да се видят изгубени ръкавици в снега, по тротоарите, в автобусите, в трамваите - навсякъде. ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Prose
374 2 5

Коронавирусни разкази - 8. Малките ръце на щастието 🇧🇬

Мартовото слънце падаше косо върху витрината на кафенето и правеше прашинките да изглеждат като малки златни зрънца, които се носят във въздуха.
Елена бършеше плота с навлажнена кърпа, както правеше всеки ден, но този път движението ѝ беше бавно, замислено.
Беше последният ѝ работен ден — макар нико ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Prose » Short stories
212

Няколко факта за истинския българин, които не важат за останалите мъже! 🇧🇬

Истинският българин :
-Не псува, той праща емоционални поздрави на роднините на опонента си!
- Може да е служил в трудови войски, но има потенциал да командва армия!
-Толкова разбира от футбол, че може да вкара всеки махленски отбор, във висшата лига, и да го направи шампион!
-Той не тича след трамв ...
ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
ЖивкоДелчев
Prose » Humorous
361 4 3

Етногенезис по нашенски 🇧🇬

Дискусиите относно произхода на нашата нация не стихват и не стихват.
Човек ще каже, добре де, фактите не са от вчера, нали? За толкова години все трябваше да стигнем до някакъв консенсус, коя от всичките теории около нашия етногенезис е най-вероятната!
Трябваше, ама нали хич ни няма по консенсусите ...
admiral (Олег)
admiral
Prose » Humorous
197

Реформация 🇧🇬

Истински смелият човек (реформатор) е този, който в името на истината е готов да се раздели с грешните си разбирания и богословие, независимо че те могат да са били част от неговите разбирания в продължение на много дълъг период от време. Истинският реформатор има доблестта да се спре от неправилнит ...
smelo_sarce (Явор Костов)
smelo_sarce
Prose » Others
345 2 1

Коронавирусни разкази - 7. Човекът с термораницата 🇧🇬

Градът беше като сцена между два акта — все още подреден, но без актьори.
Ултравиолетовите табели светеха, витрините бяха опаковани с листове хартия, а входните врати на баровете стояха заключени като устни, които не искат да проговорят. На ъглите имаше листовки: „Затворено временно“, „Моля, пазете ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Prose » Short stories
206

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 5 🇧🇬

Слънцето вече пълзеше над хоризонта, бавно и безмилостно — като всевиждащо око, което следи смъртните без да мига.
Мирандел и Елейара яздеха в мълчание по прашния път, който се виеше между равнините на Вал`Мира и възвишенията, отвъд които започваше царството на Слънцето.
Колкото повече напредваха, т ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
314 1

Киречът 🇧🇬

Поезията беше жена, на която сърцето беше разбивано толкова пъти, че дори да тръгнеш пеш откъдето си до Китай, пак ще е повече, отколкото крачките, които ще извървиш. Тя мина през всички пътеки, които се надяваше да водят до някъде. И през трагикомедията, и през сатирата, мина през драматургията, но ...
AnabeII (Анахид Демирова)
AnabeII
Prose » Short stories
228

Нищо особено 🇧🇬

Нищо особено, впрочем. Пеят птички. Винаги се чудеше какви са. Онези, които свиваха гнезда под покрива – лястовици или чучулиги бяха?
Тъжно му ставаше, когато сутрин, докато премиташе двора, виждаше как недоизлюпените се умрели върху плочника – едва отворили човчици. Е кой ли вещер пък там ще ги е н ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Prose » Short stories
272 4 3

Коледно тържество 🇧🇬

Приповдигнато настроение, дебел пласт от кариеристи и натегачи, тук-там някой непрактичен, и усещане за заря. Фирмата не е случайна, зарята се очертава да е дълго запомняща се. Весела глъчка, звън на кристал, примесен с очаквани разговори между хора, които не се харесват особено, което ползва големи ...
Процес (Илиян Митов)
Процес
Prose
200 2

Миг до камината 🇧🇬

exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Prose » Others
215 4

Духовният вакуум 🇧🇬

Съвременното общество е белязано от една духовна нищета, която принизява човека до най-долните равнища на неговото съществуване и където ценности като морал, чест и достойнство са по-скоро блян. В свят, който пропагандира популярността, лукса и парите като еталон за подражание, всеки дръзнал да се о ...
BeatrisGeorgieva (Beatris Georgieva)
BeatrisGeorgieva
Prose » Reviews, analyses, critical articles
282 2