АННА АХМАТОВА
МОЛЮСЬ ОКОННОМУ ЛУЧУ…
Молюсь оконному лучу –
Он бледен, тонок, прям.
Сегодня я с утра молчу,
А сердце – пополам.
На рукомойнике моем
Позеленела медь.
Но так играет луч на нем,
Что весело глядеть.
Такой невинный и простой
В вечерней тишине,
Но в этой храмине пустой
Он словно праздник золотой
И утешенье мне.
ПРОЗОРЕЧНИЯ ЛЪЧ БЛАГОСЛОВЯ ...
Прозоречния лъч благословя -
той блед и слаб снове.
Аз днес от сутринта мълча,
сърцето ми - на две.
На моя умивалник стар
позеленя медта.
Но там лъчът разпалва жар
и весели света.
Невинен и обикновен,
витае в глух покой
Но в този дом опустошен
той златен празник е за мен,
утеха ми е той.
© Димитър Ганев All rights reserved.
Хубаво лято, и спокойна нощ и на теб!