Robert Frost - Вратата без ключалка
1 min reading
'Вратата без ключалка'
След много години,
Накрая чух почукване,
И се сетих за вратата
Без ключалка за заключване.
Духнах свещта,
На пръсти по пода стигнах,
И две ръце в молитва
Към вратата вдигнах.
Но почука се отново.
Прозорецът ми бе широк;
Качих се на перваза
И излязох вън със скок.
Обратно през прозореца
Аз викнах: "Влезте"
Вие който
На вратата днес сте.
Почукване аз чаках
От клетка да избягам
По света се крия
С годините си лягам.
И оригинала:
'The Lockless Door'
It went many years,
But at last came a knock,
And I though of the door
With no lock to lock.
I blew out the light,
I tip-toed the floor,
And raised both hands
In prayer to the door.
But the knock came again.
My window was wide;
I climbed on the sill
And descended outside.
Back over the sill
I bade a 'Come in'
To whatever the knock
At the door may have been.
So at a knock
I emptied my cage
To hide in the world
And alter with age.
Robert Frost
След много години,
Накрая чух почукване,
И се сетих за вратата
Без ключалка за заключване.
Духнах свещта,
На пръсти по пода стигнах,
И две ръце в молитва
Към вратата вдигнах.
Но почука се отново.
Прозорецът ми бе широк;
Качих се на перваза
И излязох вън със скок.
Обратно през прозореца
Аз викнах: "Влезте"
Вие който
На вратата днес сте.
Почукване аз чаках
От клетка да избягам
По света се крия
С годините си лягам.
И оригинала:
'The Lockless Door'
It went many years,
But at last came a knock,
And I though of the door
With no lock to lock.
I blew out the light,
I tip-toed the floor,
And raised both hands
In prayer to the door.
But the knock came again.
My window was wide;
I climbed on the sill
And descended outside.
Back over the sill
I bade a 'Come in'
To whatever the knock
At the door may have been.
So at a knock
I emptied my cage
To hide in the world
And alter with age.
Robert Frost
© Ефр Праз All rights reserved.
